УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС на БДПГТ,
Въпросът за възможността за провеждане на цялостно обучение по психотерапия в рамките на университетски програми засяга принципна позиция на професионалното съсловие на психотерапевтите, което се представлява от БАП. Позицията е свързана с процеса на подготовка и квалифициране на психотерапевтите в България – с каква продължителност и съдържание на психотерапевтичното обучение, къде и как се осъществява и т.н.
Стандартите на БАП описват общата продължителност на обучението по психотерапия, което е не по-малко от 3200 учебни часа, от които:
- 1800 учебни часа общообразователни, в рамките на университетско образование по психология, социални дейности, хуманитаристика, психиатрия или съответни на тях университетски програми или специализирано образование по психотерапия (не по-малко от 3 години) и
- 1400 учебни часа специализирана част на обучение в психотарепевтичната модалност (не по-малко от 4 години).
Основните компоненти са: личен психотерапевтичен опит, теоретично обучение (състои се от две части: 1. Обща академична част или професионално обучение и 2. Специфична теоретична подготовка за съответната психотерапевтична модалност), практическо обучение (вкл. практика под супервизия), стаж.
На 30.05.2021г. бяха представени и възприети от представителите на груповите членове на БАП следните документи, обединени в „Професионален кодекс за практикуване на психотерапия“:
- Стандарти за обучение и подготовка за практикуване на психотерапия;
- Ключови професионални компетентности на психотерапевта, който практикува в Европа (европейски стандарти);
- Продължаващо професионално развитие (европейски стандарти);
- Етичен кодекс.
Университетите са самостоятелни институции със специфични мисия и визия, макар и с общи цели, в които, качеството се гарантира със съответни атестационни процедури. Обучителните програми по психология са с различни акценти, през многообразието на теоретичните парадигми, в зависимост от преподавателите, които ги разработват.
В този смисъл, обучението по психотерапия не може да бъде реализирано в Университет, тъй като академичното познание би могло да бъде само основа, върху която студентът да надгражда, предвид интересите си и професионалната си идентификация.
За да бъде гарантирана професионална подготовка по психотерапия в конкретна психотерапевтична модалност, би трябвало съответното ВУ да има създадени условия за спазване на „Професионален кодекс за практикуване на психотерапия“. Това означава съответното звено (Факултет, катедра), да се ангажира с последователна, профилираща подготовка на теоретично и практическо ниво (личен психотерапевтичен процес/анализа, работа под супервизия, интервизия), както и идентификация на Университета със съответната парадигма (както е в други държави). Това е необхоимо и поради същността на обучението по психотерапия, в което е заложено и формирането на бъдещите психотерапевти „екс катедра“ – цялостно обучение може да бъде постигнато чрез специфично обучение за модалността, за което са призвани и Обучителните организации по конкретна психотерапевтична модалност. Друг основен въпрос произтича от необходимостта университетските преподаватели да придобиват съответната психотерапевтична квалификация и принадлежност, съобразени с националните и европейски стандарти по психотерапия на БАП и ЕАП, наравно с академичните си степени.
Допълнителна специфика на подготовката по психотерапия е спазването на етичните професионални принципи, възприети от БАП, както и съблюдаването преподавателите, супервизорите, психотерапевтите да не влизат в двойствените взаимоотношения (двусмислени връзки или отношения, в които човек участва с две роли едновременно) спрямо студентите/специализантите, което означава съответното ВУ да се договаря с психотерапевти, които не са на щат към учебното заведение или да се сключват договори с Обучителни организации по психотерапия.
Освен това, по своята същност, Университетът е средище за различно познание и се стреми да представи на студентите различни гледни точки, теории и научни постижения, с които постепенно бъдещият специалист да се идентифицира и продължи своето кариерно развитие.
Бихме искали да Ви информираме, че настоящият УС ще продължи вече започналата кампания „Разговаряме за стандартите“, чиято цел е именно да се провеждат серия от дискусии с представителите на обучителните организации и индивидуалните членове, за да се обсъжда актуалното състояние и съществуващите обучителни програми, и практики в България. На базата на тези обсъждания ще се уточняват специфики, детайли, съществуващи добри практики, за да се очертаят възможностите и границите на процеса на подготовка на психотерапевтите в различните психотерапевтични модалности на национално ниво, както и неговото съответствие с етичните професионални принципи, с европейските стандарти.
С уважение,
от името на УС на БАП,
Моника Богданова,
Председател