Професионални компетентности на психотерапевта, който практикува в Европа
Ключовите професионални компетентности на психотерапевта са одобрени на годишното Общо събрание на ЕАП, състояло се в Москва през юли 2013 г.
© Европейска асоциация по психотерапия (ЕАП) 2013 г.
Текстът на английски език може да бъде намерен на сайта на ЕАП
Неофициално предисловие:
Настоящите ключови компетентности могат да бъдат използвани за следните цели:
- Като определение за независимата професия на психотерапевта, който практикува в Европа, тъй като дефинират уменията, които специалистът следва да има;
- Да бъдат използвани за основен източник на насоки от други европейски асоциации по психотерапия, национални и общоевропейски организации по психотерапия, както и от организации за обучение; и
- Като основен минимален стандарт за професионално обучение по психотерапия в Европа.
Смисълът на всички описани по-долу ключови компетентности е да бъдат практикувани на професионално психотерапевтично ниво. Компетентностите се развиват в резултат на процес, включващ придобита магистърска или друга еквивалентна степен на висше образование и най-малко 4 последващи години следдипломно образование, обучение и практика под супервизия, с основна насоченост към развиване на способността на психотерапевта за отговорно осмисляне и оценяване на собствената му професионална практика. 1
Ключовите компетентности трябва да бъдат прилагани в практиката в съответствие със, и във връзка с настоящите версии на: Страсбургската декларация за психотерапията от 1990 г.; Декларацията на ЕАП относно етичните принципи; а също така и в контекста на професионалната подготовка на психотерапевта, осъществявана в съответствие със стандартите, очертани в документа „Европейски сертификат по психотерапия (ЕСП)“ .
Област 1: Професионална, автономна и отговорна практика
Психотерапевтът[1] е компетентен:
§1.1: Да създаде професионална практика
1.1.1: Да има професионално поведение, което означава: да поддържа спретнат, трезв и приличен външен вид; да има професионално поведение на психотерапевт със съответното отношение към клиенти, колеги и други лица; да спазва всички национални и местни законови правила и регистрации; да не допуска, доколкото е възможно, състояния на бърнаут, като провежда редовна супервизия и полага редовни грижи за здравословното си състояние и др.; да осигурява съответна подкрепа или да има предварителна договорка за времето, когато отсъства или е в отпуск, както и в извънредни или спешни случаи; да има определен изпълнител на волята му по отношение на терапевтичната му практика в случай на смърт; да членува в професионално сдружение и др.
1.1.2: Да развива независима практика или да се присъединява към екип от специалисти, което означава: да поддържа професионална застраховка според изискванията; да спазва приложимите законодателство, етични кодекси и практики, насоките за практиката и параметрите на качеството на услугите; недвусмислено да изпълнява ролите и отговорностите на професионално практикуващ психотерапевт; да предоставя ясна и прозрачна информация за своята подготовка, образование и опит; да проявява лична инициатива в контактите си с други специалисти и организации и др.
1.1.3: Да работи според възприетите професионални стандарти, което означава: да познава и спазва съответните етични кодекси и такива, касаещи практиката; да работи съгласно одобрена процедура за подаване на жалби; да познава в достатъчна степен начина, по който професионалните политики, принципи и насоки биват изразявани и осъществявани от различните методи; да работи с проблемите в съответствие със собствената му професионална практика и модалност и др.
1.1.4: Да записва информацията по подходящ начин, което означава: да изготвя и поддържа система от записи (бел. ред.: писмени записки, дигитални, видео и аудио записи); да води верни и подходящи записки/бележки по случаите на всички психотерапевтични сесии с пациенти/клиенти в съответствие с етичните, правните и организационните изисквания; да записва цялата съответна информация и предприетите действия; да гарантира, че всички записи се пазят в поверителност с помощта на съответните указания, информация и системи за тази цел; да гарантира, че всички пациенти/клиенти знаят за воденето на записи и за границите на поверителността (бел. ред.: при условие, че се правят); да осигурява достатъчно пространство за сигурното съхранение на тези записи за подходящ срок; да гарантира, че са взети съответните мерки за безопасността на записите в случай на заболяване или смърт на психотерапевта и др.
1.1.5: Да поддържа връзка с други специалисти, което означава: когато е целесъобразно, да създава общоприети стандарти за обмен на професионална информация; да гарантира, че уведомява по подходящ начин пациентите/клиентите за тези стандарти; да записва по подходящ начин споделяната със и от други специалисти информация; да гарантира, че тези специалисти са наясно с етиката, методите, обхвата и практиките на тяхната услуга; да работи в сътрудничество с други специалисти и организации и др. (вж. също Област 7)
1.1.6: Да разпознава трудностите, които другите хора срещат в професионалната среда, което означава: да проявява чувствителност към всякакъв вид сигнали за трудности; да обсъжда всякакви притеснения на колегите си с тях, както и с други хора при необходимост; да предприема подходящи действия, особено ако няма промяна в обстоятелствата, и др.
1.1.7: Да се самонаблюдава и да оценява критично работата си по всички случаи, с които работи, което означава: да бъде сигурен, че пациентите/клиентите, с които работи, и техните проблеми са от неговата сфера на компетентност; да работи максимално ефективно, без необоснован стрес; редовно и по подходящ начин да осмисля собствените си затруднения и потребности от по-задълбочена професионална подготовка или развитие с колеги/ресорен ръководител/супервизор; да се консултира с експерти, когато е подходящо, и др.
1.1.8: Да поддържа своята професионална компетентност по различни начини, което означава: да открива и разпознава ограничения, конфликти или неразрешени въпроси; да си прави критична оценка и себерефлексия; да търси подходяща помощ, подкрепа или насоки в случай на трудности, което може да включва възможността за временно преустановяване на професионалната практика, ако е необходимо; да гарантира, че за всяка нова сфера на работа преминава подходяща допълнителна подготовка и придобива съответните знания, и др.
§1.2: Да осигурява подходяща среда
1.2.1: Да осигурява безопасни условия на работа, което означава: да спазва всички законови изисквания към психотерапевтичното пространство или клиника (напр. на общински, здравни и служби по безопасност, застрахователи и др.); да прилага правилно разписаните процедури в случай на заплаха или опасност (за пациента/клиента, за себе си или за други лица); да възприема подходящи политики и процедури във връзка с управлението на риска и грешките; да познава разписаните евакуационни/аварийни процедури, в случай че е застрашена безопасността на хората, и др.
1.2.2: Да осигурява психотерапевтична среда, което означава: да проявява разбиране към нуждите на пациентите/клиентите; да създава и поддържа подходяща среда, в която да се провежда психотерапията и която е безопасна, гостоприемна, съобразена с етиката на психотерапията и, доколкото е възможно, отговаря на потребностите на пациентите/клиентите; да създава позитивен, професионално приемащ първи контакт с пациентите/клиентите; да осигурява подходяща физическа среда, ефективно администриране, хигиенни условия, чакалня (ако е необходима), подходящи средства за комуникация; да създава и поддържа подходяща атмосфера и др.
1.2.3: Да договаря ясно условията на психотерапевтична работа, което означава: да има разработена процедура за насрочване на сесии, вкл. за предоставяне на информация за периода на изчакване и евентуален списък на чакащите; да гарантира, че пациентите/клиентите са своевременно информирани за всички промени в насрочените им сесии; да гарантира, че пациентът/клиентът е изчерпателно информиран за всички цени и/или такси, за възможността за държавно или частно здравно осигуряване и за всички специални условия, отстъпки или възможности за по-ниска цена; да има изработени правила за анулиране на договорена сесия, както и политики за таксуване в случай на пропускането ѝ от страна на пациента/клиента; да предоставя подходяща информация във връзка с всички трудности на пациента/клиента по отношение на рамката, на очакваната продължителност и типа на предложената психотерапия и др.
§1.3: Да се грижи за поддържане на качеството на работата си
1.3.1: Редовно да оценява практиката си, което означава: да прави реалистична оценка на практикувания психотерапевтичен модел (модели); систематично да наблюдава практиката си и резултатите от нея по един последователен, съгласуван и подходящ начин; да познава съответни други методологии и да определя подходящи критерии и инструменти за оценяване; да посещава супервизия (лична, с колеги, в група или по друг начин) по целесъобразност; да оценява реалистично практиката си; да съобразява практиката си с обратните връзки на ръководители, супервизори и други специалисти, както и с тези на пациентите/клиентите и пр.
1.3.2: Да извършва преглед на практиката си, което означава: да оценява реалистично влиянието на личната си ценностна система, убеждения, нагласи и поведения върху професионалната си работа; да управлява практиката си така, че тя да подлежи на съответно задълбочено обследване; да участва в одит и потвърждаване на качеството на клиничната си практика; да се грижи за своето подходящо продължаващо професионално развитие (ППР) и др.
§1.4: Постоянно да се развива професионално
1.4.1: Да участва в подходящо продължаващо професионално развитие (ППР), което означава: да спазва изискванията за ППР на съответната национална професионална асоциация и организацията на модалността си; да поема личен ангажимент за ППР и да намира начини за професионално израстване; да се информира редовно за новостите в развитието на психотерапията (теория, практика и/или изследвания); да участва когато и ако е целесъобразно в професионални конференции, симпозиуми, срещи на асоциации, семинари, където да се обучава, представя и пише по професионални теми и др.
1.4.2: Да прилага професионалните си качества в практиката, което означава: да преценява изборите си, гъвкавостта и целесъобразността на собствената професионална работа и интервенции; да оценява критично въздействието им върху пациента/клиента и доколко подходящи са били те за неговите потребности и процес; да адаптира работата си спрямо потребностите и проблемите на различните пациенти и др.
1.4.3: Да разсъждава за себе си и работата си, което означава: между сесиите да разсъждава критично за обхвата и въздействието на собствената си личност и дейност с цел да обмисля и преразглежда психотерапевтичния си подход и стратегия; да ползва по подходящ начин супервизията, интервизията (с колеги), обратните връзки, опита, знанията и уменията, както и всяка редовно оценяваща практиката му проверка и др.
1.4.4: Да възприема в професионалната си работа резултатите от научните изследвания, което означава: да се информира редовно за текущите изследвания в сферата на психотерапията и в по-широк контекст, които са от значение за неговата практика или подготовка, и да включва по подходящ начин съответните научни достижения в своята практика и др.
§1.5: Да поддържа процеса на постоянно личностно развитие
1.5.1: Да развива личните качества, които добрият професионално практикуващ психотерапевт трябва да притежава, което означава: винаги да подхожда отговорно, морално и етично; да развива качества като прямота, честност, последователност, устойчивост и способност за справяне със сложни или неочаквани чувства; да осъзнава и да се справя адекватно с несигурността; да се стреми да запазва добро чувство за реалност; да познава собствените си идентичност, произход и личност; да развива личния си капацитет, така че пациентът/клиентът да се чувства сигурен в негово присъствие; да развива емпатия и разбиране, способността да се отнася към другите с уважение, както и да работи с безпокойствата на другите, без да се чувства застрашен или омаловажаван; да развива капацитета си за вземане на решения и прилагането им, да изразява собствени мотиви; в случаи на преживяване на познати страхове, рискове и несигурност да предприема адекватни мерки, когато това се налага; да обогатява своята практика чрез критично мислене въз основа на психотерапевтични и/или клинични познания и/или опит и/или изследвания и др.
1.5.2: Да се самоусъвършенства по адекватен начин, което означава: да има самоинициатива за учене, личностно израстване и развитие на интересите си; да постига достатъчна степен на себеосъзнаване и да открива начини да проследява и оценява промените в самия себе си (Self); да ползва лична психотерапия, супервизия, обратна връзка и други възможности за осмисляне на личните въпроси, растежа и развитието, както и за разрешаване на лични проблеми или конфликти; да има готовност за придобиване и възприемане на нови знания за себе си и своята професионална работа; да дефинира личните си потребности и да намира начини за удовлетворяването им категорично извън психотерапевтичната връзка; да оценява критично теориите, на които се основава личното развитие, и др.
Област 2: Психотерапевтичната връзка
Психотерапевтът има компетенции:
§2.1: Да установява психотерапевтична връзка
2.1.1: Да общува по ясен начин, което означава: да използва достъпен и подходящ за пациента/клиента език; да разяснява непознати термини и въпроси; да обсъжда същността и възможностите на психотерапията, включително всякакви значими различия в културните ценности; при необходимост да разяснява теоретичната рамка и различни или други методи и теории; да насърчава активното участие и обратната връзка от страна на пациента/клиента; да предоставя ясна и прозрачна информация за услугата, включително подробности за всякакви форми на професионалната оценка, както и други условия; да осъществява позитивен и приемащ професионален първи контакт с пациентите/клиентите и др.
2.1.2: Да определя ролята на психотерапевта и тази на клиента, което означава: да дефинира ролята на психотерапевта в психотерапията (като професионален помощник, който предоставя подкрепа и управлява процеса); да изяснява начина, по който пациентът/клиентът би могъл да участва в процеса – пасивно или активно; да поставя ясни граници в психотерапевтичната връзка; да дефинира и обяснява ограниченията на конфиденциалността; да предвижда възможните потенциални въпроси или трудности между психотерапевта и пациента/клиента, включително на двойствени роли; да дефинира възможни проблеми по отношение на различията – класови, културни, расови, религиозни, от гледна точка на многообразието, сексуалността, половите предпочитания, ранга, статута или дисбаланс на силите; да информира пациента/клиента относно етичните принципи и процедурите за подаване на жалби (вж. също област 9) и др.
2.1.3: Да създава работен съюз, което означава: да сътрудничи с пациента/клиента; да определят заедно постижими цели и да работят за постигането им; да адресира потребностите на пациента/клиента по приемлив начин; да подпомага пациентът/клиентът да поема отговорност за живота си, да постига автономност, както и облекчение на негативните симптоми, когато е възможно; да определя възможностите, ограниченията, противопоказанията и евентуалните рискове, с други думи – параметрите на психотерапията, включително да изяснява всякакви въпроси, свързани с предположения и/или очаквания; да признава автономността на пациента/клиента; дори и в случаите, когато психотерапията е по-скоро „процес на лечение“, да зачита мнението на пациента и да получава неговото информирано съгласие и др.
2.1.4: Да договаря отговорностите, което означава: да обсъжда отговорностите с пациента/клиента, включително часовете, честотата на сесиите, очакваната продължителност на психотерапията, методологията, финансовите въпроси (когато е възможно, да се съобразява с ресурсите на клиента), политиките за анулиране на сесии, договорните условия, уговорките за периодите на почивка и др.; да информира за правни изисквания и задължения; да обсъжда други подробности от психотерапевтичния „договор“ (вж. също област 4); когато е възможно, да получава в писмена форма информираното съгласие на пациента/клиента и др.
2.1.5: Да постига добро разбиране за ценностите на пациента/клиента, което означава: да достига до разбиране на гледната му точка по различни начини; да изследва субективния му свят; да познава важните аспекти от неговата материална, социална и културна среда; да разбира в някаква степен динамиката на семейството, от което той произхожда; и да разбира донякъде неговите идеи или система от убеждения (религиозни и духовни) и др.
2.1.6: Да проявява емпатия и разбиране, което означава: да разбира контекста на симптомите, трудностите и поведенията; да разбира вътрешните референтни рамки или субективната позиция на пациента/клиента; да бъде съпричастен към проблемите му; да проявява искрена загриженост за неговото благополучие; да идентифицира проблемите, свързани със сигурност и безопасност (емоционална и физическа); да укрепва автономността, самооценката и независимостта на пациента/клиента; да зачита неговите граници, предпочитания, културни различия и особености; да зачита положението, в което пациентът/клиентйт се намира, неговите мисли, чувства и др.
2.1.7: Да осигурява психотерапевтично присъствие, което означава: да общува със своя пациент/клиент ясно, позитивно и без да го съди; в своята роля на психотерапевт той не бива да се чувства задължен да реагира по някакъв специфичен начин на различни подхвърлени думи от пациента/клиента; да не забравя, че самата същност на психотерапията е пациентът да се срещне със самия себе си в контекста на собствените му процеси и да ги осмисля отразени в присъствието на неутралния терапевт; да подпомага способността на пациента/клиента да интернализира позитивна терапевтична перспектива, за да се отнася с приемане, внимание и разбиране към вътрешните му психични процеси, и др.; (вж. също 5.2.2)
§2.2: Да управлява и поддържа психотерапевтичната връзка
2.2.1: Да поддържа психотерапевтичната връзка, което означава: да използва език, който е разбираем за пациента/клиента; в случай на необходимост по подходящ начин да му обяснява концепции, интервенции или динамика; да бъде последователен, да изслушва и подкрепя; терапевтът да бъде надежден и автентичен, емпатиен и загрижен; постоянно да поддържа подходящо психотерапевтично присъствие; редовно да получава обратна връзка от клиента и да обсъжда процеса и напредъка в сесиите; да предоставя и получава сложна, чувствителна и/или евентуално спорна информация и др.
2.2.2: Да зачита, оценява и развива психотерапевтичната връзка, което означава: пациентът/клиентът да получава нужното време и пространство, за да решава какво е подходящо за него; по-скоро терапевтът да следва своя пациент/клиент в неговото темпо и посока на процеса му, отколкото да го ръководи; да осигурява на пациента/клиента подкрепа, мнение, ориентири и човешки ресурс наред с психотерапевтичната работа; да се учи от пациента/клиента, вместо да го поучава; да изразява уважение към постигнатия напредък, вместо да отбелязва липсата му; да осмисля трудностите на пациента/клиента и да обсъжда с него по какъв подходящ начин могат да бъдат решавани те; да разпознава несъзнаваните аспекти от неговия процес и да спомага за осъзнаването им и др.
2.2.3: Да поддържа и развива способността си за себеосъзнаване в терапевтичната връзка, което означава: да се самоанализира, като наблюдава своите мисли, чувства, усещания и поведение; да подхожда зряло към проблемите и изборите на пациента/клиента; да черпи от своя съответен на случая житейски опит, като понякога прибягва до подходящо разкриване на себе си (Self) в психотерапевтичния процес; в случай на лични трудности с пациента/клиента терапевтът да запазва своята устойчивост и да избягва отмъстително отношение, като реагира адекватно и професионално; да разпознава неразрешените емоционални конфликти в собствения си живот и да не ги проявява към пациента/клиента; да се справя по подходящ начин със собствените си емоции; да поддържа съответни граници в психотерапевтичната връзка и др.
2.2.4: Да комуникира целесъобразно, което означава: в ролята му на психотерапевт да разсъждава по критичен начин върху опита на клиента, собствения си опит и връзката между клиента/пациента и самия себе си; ефективно и задълбочено да обсъжда с пациента/клиента връзката и напредъка му в терапията, както и с други важни лица (напр. с човека, който го е насочил към терапевта, с консултант, лекар, екип, други специалисти, с членове на семейството, когато е подходящо, и др.); да комуникира по подходящи за пациента/клиента начин и език, които са лесно разбираеми за него; да използва преводач, когато е необходимо, и др.
2.2.5: Да оценява психотерапевтичната връзка, което означава: редовно и целесъобразно да изследва връзката; да използва подходящи критерии за оценка с цел наблюдение на качеството и напредъка на връзката; да оценява комуникацията, процеса и методологиите, използвани с пациента/клиента; да работи в екип с пациента/клиента, когато е подходящо, с цел изследване на неговите проблеми; да използва клинична супервизия като постоянно наблюдение на процеса и връзката с пациента/клиента; да се осведомява за най-новите професионални мнения и научни изследвания на свързани методи на „лечение“ или нови подходи; когато е подходящо, да отчита и търси мнението на други лица (напр. на ресорните ръководители, насочващите лица, на други специалисти, мнения от екипни съвещания и др.) и др.
2.2.6: Да управлява процеса на промяна, което означава: да разсъждава и прави реалистична оценка, като по този начин управлява процеса на промяна в хода на психотерапията; да проявява компетентност при подходящите интервенции; да вмъква в процеса разбираеми коментари, базирани и съответни на дълбинни теоретични гледни точки; да работи, като се съобразява с различни насоки и стандарти, с етичните принципи и деликатния характер на психотерапевтичната работа; да работи за постигане на желаното и нужното на пациента/клиента; да насърчава и подпомага пациентите/клиентите да разкриват своите тревоги и да изразяват по-дълбоките си чувства, а също така да работи с интелектуалните им, емоционални и поведенчески начини на изразяване; да отчита вече настъпилите промени и да предвижда евентуални бъдещи; (вж. също Основна компетентност 5.1.4) и др.
2.2.7: Да осъществява професионално общуването извън сесиите, което означава: да обсъжда тези начини на общуване с пациента/клиента, което може да включва имейли, писма, текстови съобщения, телефонни обаждания, посещения и случайни или неочаквани срещи; да има предварително разработена политика, която по подходящ начин е съобщена на пациента/клиента и е интегрирана в психотерапевтичната връзка; да определя подходяща политика за контакт между сесиите или в случаите, когато пациентът/клиентът пропусне сесия или внезапно прекрати психотерапията; да следи за възможни признаци за риск или опасност, особено при повтарящи се или нежелани контакти извън сесиите; да обмисля евентуални последици от отправяне на покана към пациента или даване на съгласие за среща с него извън обичайната психотерапевтична ситуация и да действа по съответния професионален начин и др.
2.2.8: Да управлява периодите си на отсъствие и почивките си по подходящ начин, което означава: да уведомява пациента/клиента достатъчно навреме за предстоящи събития; да въвежда принципи за постигане на ясни договорки с пациента/клиента; в периоди на отсъствие да има грижата да осигури на клиента си начин за получаване на подкрепа в случаи на спешна нужда и ако е необходимо; да осъзнава как прекъсванията и почивките могат да повлияят на психотерапевтичната връзка и да обсъжда това с пациента/клиента по подходящ начин; да планира редовни почивки и ваканции, за да подобрява личното си благополучие, и др.
§2.3: Да се справя с трудности от всякакъв характер в психотерапевтичната връзка
2.3.1: Да управлява процеса на развитие и промяна, което означава: да прави преглед и да управлява процеса на промяна в хода на психотерапията; да проявява компетентност при подходящите интервенции; да вмъква в процеса разбираеми коментари, базирани и съответни на дълбинни теоретични гледни точки; да работи, като се съобразява с различни насоки и стандарти, с етичните принципи и деликатния характер на психотерапевтичната работа; да работи в съответствие с желаното от и нужното на пациента/клиента; да насърчава и подпомага пациентите/клиентите да разкриват своите тревоги и да изразяват по-дълбоките си чувства, като работи и с начините, по които те се изразяват интелектуално, емоционално и поведенчески; да отчита вече настъпилите промени и да предвижда евентуални бъдещи; (вж. също 5.1.4) и др.
2.3.2: Да разпознава трудностите, което означава: разпознаване на същността на трудностите при възникването им; да привлича пациента/клиента да ги изследва, доколкото те евентуално са от значение за психотерапията; да има нужната компетентност, умения и достатъчна степен на осъзнатост за несъзнаваните процеси, както и етичен прочит на психодинамиките, за да обсъжда (да изследва и да реагира на) всякакви трудности по подходящ за пациента/клиента начин; да разпознава всякакви свои лични (психични, емоционални, поведенчески и физически) реакции към пациента/клиента или към неговите проблеми; да разпознава личните, професионалните или свързаните с опита ограничения и да се стреми да ги преодолява; по преценка да внася подходящи промени, да използва различен подход или методологии или да намира професионален начин за прекратяване на настоящата психотерапевтична връзка и да насочва пациента/клиента към по-подходящ специалист и др.
2.3.3: Да се справя с всякакви трудности, което означава: да е способен обективно да анализира съпротивите в терапията и да работи с тези, които пречат на процеса на приемане; когато пациентът/клиентът възприема себе си или положението си негативно, психотерапевтът да го приканва или да го подпомага в това да преоценява тази представа, така че тя да става по-реалистична; да се придържа недвусмислено към рамката на психотерапевтичното сътрудничество; да открива и анализира трудностите при възникването им; да управлява интервенции, които биха могли да предизвикат объркване, смущение, тревожност или обида; да оценява реалистично и да управлява ситуации, в които пациентът/клиентът изпитва дистрес или дискомфорт по отношение на ценностите, убежденията или поведенията на други лица (включително на психотерапевта); да работи с пациенти/клиенти, които може да са враждебни, противопоставящи се, манипулативни или силно емоционални; да има предвид възможни ограничения на пациента/клиента, дължащи се на личностни проблеми или психопатология; да разпознава случаите, в които са подходящи единствено подкрепящи интервенции; когато е подходящо, да подпомага себеосъзнаването, самопомощта, постигането на независимост и разрешаването на проблеми; да разпознава кога психотерапевтичният процес бива затрудняван от пациента/клиента – понякога поради това, че не сътрудничи или мълчи – и да реагира адекватно; да преценява ситуации, в които има потенциален риск за пациента/клиента, за психотерапевта или за трети лица; да има готовност да признава и да се извинява за недостатъци или дори грешки; да изследва всякакви лични или теоретични ограничения, особено при недоминантни култури; да наблюдава и заедно с пациента/клиента често да проверява как разбира процеса на психотерапията; да проявява гъвкавост по отношение на интервенциите, определянето на честотата на сесиите и най-точните моменти за това (кратко-, средно- или дългосрочна психотерапия с различна честота на сесиите, когато е необходимо); да разпознава и оценява реалистично каквито и да е етични трудности, както и съответните политики, процедури или формализирани реакции в такива случаи; да се свързва с други подходящи здравни специалисти, които да подпомагат или съветват пациента/клиента, или да ползва супервизия и да гарантира, че е осигурена адекватна подкрепа, която да запази степента на ангажираност на пациента/клиента; да оценява реалистично моментите, в които трудностите на пациента/клиента се превръщат в криза или спешна ситуация, и да реагира адекватно; да преценява и провежда дебрифинг със свързаните лица, след като отмине непосредствената кризисна ситуация (вж. също: Основна компетентност 5.1.5 и Област 13), и др.
§2.4: Да приключва психотерапевтична връзка
2.4.1: Да разпознава наближаващия край, което означава: заедно с пациента/клиента да изследва и преценява кога и по какъв начин да приключи психотерапевтичната връзка; да уговаря крайна дата, като на пациента/клиента се дава достатъчно време, за да отработи края от последователна, съгласувана и задълбочена теоретична перспектива; да проявява гъвкавост по отношение на тази крайна дата, ако е необходимо или възможно; в случай че броят на сесиите е определен, да гарантира, че психотерапията завършва удовлетворително на уговорената дата; да разпознава признаците на „привързаност“ и да преценява как това влияе на връзката при прекратяването ѝ; да анализира и отработва аспектите от личната история на пациента/клиента, в които краят е особено значим момент; да подпомага пациента/клиента в тъгуването или скръбта от края на психотерапевтичната връзка и др.
2.4.2: Да отработва случаи на внезапно прекратяване на психотерапевтичния процес, което означава: ако психотерапевтичната връзка приключи бързо и особено ако това стане против желанието на пациента/клиента, да обсъжда последиците от това с него и да приема чувствата му; да обсъжда тези въпроси с ресорния ръководител или супервизора си, като следва съществуващата политика/насоки; да информира пациента/клиента за възможни алтернативи или други терапевти, към които може да бъде насочен, и да обсъжда тези възможности с него и др.
2.4.3: Да приключва психотерапевтичната връзка, което означава: когато терапията изглежда достатъчна, а пациентът – готов, да договаря с него подходящ начин за приключване на работата; да използва фазата на приключване, за да прегледа и прецени напредъка и постиженията на пациента/клиента в психотерапията; да разработи стратегии за справяне с приключването на терапията или във връзка с преминаването на пациента/клиента към живот без терапевтичната връзка; да обсъди планове за действие, в които се вземат под внимание актуалните му социални контакти и други връзки; да проучи всякакви възможности за насочване, текуща подкрепа и информация или всякакви други терапевтични интервенции, ако възникне такава нужда; да изследва мислите и чувствата и да идентифицира други минали преживявания, както и неотработван материал, свързани с темите за „приключване”, „край“, „напускане“ или „загуба“, „изоставяне“, „да бъдеш сам“ и др., според случая; да обръща внимание и на собствената си привързаност към терапията, към пациента/клиента и на чувствата относно края и да обсъжда всичко това със своя супервизор и др. (вж. също 6.1.2)
2.4.4: Да описва резултата от психотерапията, което означава: да води подходящи записки и обобщение, които да прилага към бележките по случая, включително оценки или тестове, проучвания на удовлетвореността/неудовлетвореността, насочване към друг терапевт и последващи действия след приключването и др.
Област 3: Изследване (изготвяне на оценка, диагностициране на състоянието и формиране на концепции)
Психотерапевтът има компетенции:
§3.1: Да изготвя оценка
3.1.1: Да използва инструменти за оценка, което означава: да създава политика и да прилага на практика ясна и достъпна процедура на оценяване; да гарантира, че те съответстват на целите и същността на организацията и на теоретичната перспектива; да разработва и/или прилага процедури, предхождащи оценката (бел. прев. – напр. входното интервю); да осигурява ясна и прозрачна информация на потенциалния пациент/клиент относно психотерапията и формите на оценка; когато е подходящо, предварително получената информация да се използва, за да подпомогне процеса на оценъчните сесии и резултата от тях и др.
3.1.2: Да провежда сесии за оценка, което означава: да се погрижи за това процесът на оценяване да бъде прозрачен и недвусмислен; да провежда процеса на оценяване в съответствие с обективните задачи и същността на организацията и теоретичната перспектива; да открива, доколкото е възможно, конфликтите, проблемите, собствените прозрения и трудности на пациента/клиента; да открива и да води записки за всички важни минали събития или история на психичните проблеми или съществени периоди на стрес; да се информира дали е получавал психотерапевтична помощ и преди; да поддържа подробни записки от оценката и др.
3.1.3: Да оценява риска, което означава: да познава процедурите за оценка на риска на дадена организация/служба и да използва избирателно и с голямо внимание каквито и да е инструменти за оценка или насоки, включително такива от етичен характер; да разпознава в речта, ползвана от пациента/клиента, намерение за евентуална увреда на самия себе си или на други хора; да задава директни въпроси относно намерението за самонараняване или нараняване на други хора; да улеснява готовността на пациента/клиента да говори за конкретни планове за самоубийство и да преценява риска те да бъдат изпълнени; да проучва и оценява цялостната система за подкрепа на пациента/клиента; да включва пациента/клиента в процеса по разбираем, овластяващ го и чувствителен подход и др.
§3.2: Да формулира диагноза * (Бележка: Думата „диагноза“ тук се използва в широк смисъл, а не в строго медицински или психиатричен.)
3.2.1: Да разпознава и преценява всякакви възможни психични проблеми/заболявания, което означава: да не пропуска да обръща внимание на индикации за нужда от помощ в сферата на психичното здраве или за психично заболяване или разстройство; да прави оценка или да диагностицира дали пациентът/клиентът има социални проблеми, проблеми, свързани с отношенията, соматични и/или емоционални проблеми във връзка с психичното здраве/психични заболявания или разстройства; да ползва натрупаните знания, подготовката и опита си в психопатологията; да включва пациента/клиента в процеса по оценяване на психичното му здраве; да гарантира, че всяка оценка или диагноза е в съответствие с организационните политики и процедури, че е съобразена с обективните задачи и същността на организацията и теоретичната/методологичната перспектива и че отговаря на националните медицински/психиатрични насоки и др.
3.2.2: Да работи с потребностите, свързани със състоянието на психично здраве или болест, което означава: доколкото е възможно, да обсъжда вероятните резултати или стратегии с пациента/клиента; да разпознава нуждата от съвет, подкрепа или второ мнение от супервизор, ръководител или консултант по психично здраве; да реагира своевременно на признаци за нужда, свързана с психичното здраве, за да осигури подходяща интервенция; да преценява непосредствения риск за клиента, за самия терапевт или за трети лица, който може да възникне вследствие на влошаване на психичното състояние/физическото заболяване, и да предприема подходящи действия, ако е необходимо; да разпознава признаците на злоупотреба с наркотици/алкохол/вещества (включително лекарства по предписание и отпускани без рецепта) и да предприема подходящи действия, ако е необходимо; да работи в сътрудничество с други специалисти в сферата на психичното здраве в съответствие с целите и същността на своята теоретична перспектива и в съответствие с националните медицински/психиатрични насоки и др.
§3.3: Да формира концепции и да избира подходи
3.3.1: Да използва клиничния опит, теоретичните и методологични знания и инструментите за оценка, което означава: да създава политика и да прилага на практика ясна и достъпна процедура за оценяване; да гарантира, че те са подходящи за нуждите на пациента/клиента и за психотерапевтичната връзка; да провежда процеса на оценяване по начин, който е подходящ за пациента/клиента и е в съответствие със същността на психотерапията; да интегрира информацията от предварителната оценка и да идентифицира всякакви свързани проблеми и др.
3.3.2: Да формулира идеи за нуждите на пациента/клиента, което означава: да дефинира и преценява потенциални проблемни области, включително 1) положителни или отрицателни ситуации, които са станали ясни в процеса на оценка или като част от него, 2) мотивацията на пациента/клиента, 3) различни индивидуални потребности, свързани например с култура, вяра, етнос, език, сексуалност, увреждане, възраст и др., 4) всякакви области на потенциален риск (самоубийство, самонараняване, агресивно или насилствено поведение спрямо останалите), 5) възможен негативен пренос и др.; да има достатъчно умения, за да извършва оценка и да разбира начина, по който пациентът/клиентът заявява проблемите си; да отбележи в диагнозата си вероятността за каквито и да е непроявени или дълготрайни проблематики, които биха наложили по-нататъшно оценяване (вероятно от специалист); да преценява и обсъжда дали предложената психотерапия или конкретната услуга е подходяща и полезна за пациента/клиента, а ако не е, да дава конструктивни и информирани предложения за насочване към друг подходящ специалист и др.
3.3.3: Да взема решения въз основа на оценка, което означава: да изготвя стегнато формулирана отговорна оценка на споделеното и показаното от пациента/клиента; критично да анализира и тълкува всякаква информация, събрана в процеса на оценяване; да използва цялата налична информация (включително споделеното и отговорите на пациента/клиента в оценъчната сесия), за да достигне до заключение за възможните подходящи интервенции; да обсъжда оценката с пациента/клиента на подходящ език, като се грижи човекът да разбира поднесената информация; да прецени продължителността, честотата и обхвата на психотерапията и/или да прилага компетентен „план за грижи“ или „договор“ или да препрати към друг специалист в рамките на този вид услуга; да бъде ясен за други възможности за удовлетворяване на потребностите на пациента/клиента; да препраща към външен специалист, ако е подходящо, и да обяснява ясно причините за това; да се консултира с други колеги/здравни специалисти, особено ако има признаци за потенциален риск, и др.
3.3.4: Да приключва оценката, което означава: в случай че има взаимно съгласие да се продължи с психотерапия, да обсъжда и открито да разговаря с пациента за неговите очаквания, отговорности, договорки, плащания и др.; когато е подходящо, да дава възможност на пациента да обмисли и да даде обратна информация за своя опит в процеса на оценка и да записва резултата от него и др.
Област 4: „Договаряне“ (определяне на цели, изготвяне на планове и стратегии)
Психотерапевтът има компетенции:
§4.1: Да „сключва договор“ с пациента/клиента
4.1.1: Да формулира ключовите проблеми, което означава: да размишлява върху оценката (и противоречивата понякога информация, която тя съдържа) и информацията от други източници; да интегрира всички гледни точки; да формулира основните проблеми на пациента/клиента и възможния им произход; да дава осмислена обратна връзка или да представя тези гледни точки на пациента/клиента по достатъчно подходящ и чувствителен начин, така че той да ги разбере и приеме; да проверява точността на тези формулировки и да обсъжда същността им; да гарантира, че тази формулировка е съгласувана със същината и теоретичното разбиране на модалността и др.
4.1.2: Да идентифицира подходящи и постижими цели, планове и стратегии, което означава: да взема под внимание предходната житейска история, икономическия, социалния, интелектуалния и психологичния капацитет на пациента/клиента; да определя всякакви потенциално вредни, опасни или неподходящи за пациента/клиента психотерапевтични подходи или да оценява всякакви рискови фактори; да обсъжда продължителността, честотата, цената, средата и външните измерения (включително отношенията на пациента/клиента извън терапевтичната ситуация), свързани с планирания ход на интервенциите; да обсъжда с пациента/клиента всякакви въпроси, свързани с поверителността на работата, и ясно да очертава разумно постижимите резултати, както и онези, които не са постижими в рамките на психотерапевтичния му процес, и др.
4.1.3: Да обсъжда мотивацията на пациента/клиента, което означава: да разбира неговото желание и мотивация за промяна, както и факторите, които може да са го довели до решението да потърси психотерапевтична помощ; да разпознава и оценява степента на осъзнатост на пациента/клиента по отношение на самия себе си и на останалите; да е наясно, че има поне няколко фактора, които може да намалят способността на клиента да се ангажира напълно с психотерапевтичния процес; да приема способността му да осъзнава и да разбира нивото си на психично функциониране, както и способността си да поема отговорност за собствените си индивидуални процеси и др.
4.1.4: Да взема решение за продължителността или обхвата на психотерапията, което означава: да е направил оценка за естеството на основния проблем на пациента/клиента; ясно да е обяснил всички ограничения, свързани с провеждането на сесиите (от страна на дадена институция или от здравното осигуряване и др., ако е приложимо); ако е подходящо да се „договори“ по-отворен край на процеса, терапевтът трябва да е обяснил процеса на редовния преглед на постигнатото на различните етапи на работа; да взема информирано и взаимно приемливо решение за това, дали е подходяща кратка психотерапия, или, ако не е, какъв е очакваният брой на сесиите и др.
4.1.5: Да „сключва договор“, което означава: да взима под внимание жизнените обстоятелства на пациента/клиента; да договаря взаимно изгодни условия с него; да има политики за анулиране или неявяване в уговорена сесия, за периодите на почивка или отпуск по болест, за таксите и евентуалната цена в случай, че настъпят обстоятелства, които усложняват психотерапевтичния план, за анулирането на сесии, за честотата на сесиите и за начините за евентуално пренасочване към друг специалист, ако по някакви причини „договорът“ не може да бъде изпълняван, и др.
4.1.6: Да управлява договорения психотерапевтичен процес, което означава: да преценява и преразглежда договора с пациента/клиента и регулярно да премисля терапевтичните цели на предварително определени интервали; да приема споделянето на пациента/клиента за неговите чувства и преживявания; когато е целесъобразно, да се консултира със супервизорите и ресорните си ръководители; да взема предвид промените в жизнените обстоятелства на пациента/клиента, както и тези в собствената си практика, и др.
4.1.7: Да запознава клиента с възможността за пренасочване към друг специалист, което означава: терапевтът да обсъжда с пациента/клиента дали в разумна степен той е удовлетворен от него като психотерапевт; да бъде напълно ясен в изказа си, доколкото е възможно потребностите на пациента/клиента да бъдат удовлетворявани в контекста на психотерапевтичния процес; да има готовност да предлага други варианти и да ги обяснява; да спомага за насочване на пациента/клиента към друг психотерапевт или специалист в сферата на психичното здраве; да обсъжда други алтернативи и др.
§4.2: Да планира психотерапията
4.2.1: Да се опира на доказателства за ефективна практика, което означава: да преценява кои психотерапевтични подходи са ефективни и подходящи за проблемите на даден пациент/клиент; да предоставя информация на пациента/клиента за съответно препоръчваните психотерапевтични стратегии; да бъде сигурен, че следваната от него методология е достатъчно доказателствено обоснована що се отнася до конкретния проблем на пациента/клиента и др.
4.2.2: Да черпи от богатството на психотерапевтичните теории, което означава: да размишлява и оценява теоретичните възможности на собствената си модалност, потенциално полезни и свързани с общото състояние на пациента/клиента, като едновременно с това си дава сметка и за други теоретични подходи; да прилага на практика възможностите на теорията, свързани с конкретните проблеми на пациента/клиента; да обяснява всичко на пациента/клиента на разбираем език; да описва вероятните резултати, тъй като това има отношение към разработването на стратегия/план за психотерапията, и др.
4.2.3: Да взема решения за психотерапевтичния подход или стратегия, което означава: да обсъжда различните възможности с пациента/клиента; да обяснява предимствата и недостатъците от различните стратегии; да използва клиничен опит и научни изследвания, за да предложи възможни стратегии/планове за постигане на задоволителни резултати; да взема решения заедно с пациента/клиента за най-подходящия подход или стратегия за него и конкретните му проблеми; да насърчава или да инвестира в себерефлексията от гледна точка на двете страни в психотерапевтичния процес, като по този начин терапевтичният план се проследява и развива, и др.
4.2.4: Да управлява гъвкаво психотерапевтичния план или подход, което означава: да обмисля отговорно и да възприема опита си като ключов елемент на психотерапевтичния процес, който в хода на работата ще повлияе на най-важните аспекти на теорията и практиката; да ползва себерефлективните аспекти на клиничния опит, професионалната практика, собствената си терапия и супервизия, за да насочва и овладява своя „афект“, и най-вече избора на интервенции в ролята му на психотерапевт (забележка – степента, в която себерефлексията насочва или управлява психотерапевтичния процес, зависи от модалността, в рамките на която практикува специалистът); да бъде чувствителен и гъвкав към състоянието на пациента/клиента, вкл. емоционалното му състояние, и да позволява то да повлиява избора му в конкретния момент, без задължително да се отклонява от цялостния план, и др.
Област 5: Различни техники и интервенции
Психотерапевтът има компетенции:
§5.1: Да използва „стандартни“ техники и интервенции
5.1.1: Да създава „работен съюз“, което означава: да изгражда сътрудничество между пациента/клиента и терапевта; да прилага в работата си елементите на договора и планираните стратегии; да подкрепя увереността на пациента/клиента, че дори и в момента да не се чувства добре или да е в криза, това не означава, че е „психично болен“, а е в състояние да се подобри и най-вероятно това ще се случи (т. е. симптомите на силно напрежение ще намалеят); че симптомите на силно напрежение може да са проява на подлежащ процес, който има нужда да бъде разрешен или дори сам по себе си да представлява вече постигнат лечебен резултат от терапевтичната работа; да ангажира пациента/клиента в съвместна работа за изследване и разрешаване на неговите трудности; да изслушва внимателно това, което пациентът/клиентът желае да изрази, и понякога да откликва по подходящ начин на чутото и/или разбраното; да гледа на пациента/клиента като на „личност“, а не като на „съвкупност от симптоми“; да е съпричастен и откликващ към пациента/клиента при запазване на професионална позиция; да признава автономността на пациента/клиента и да зачита неговите граници, като същевременно постига баланс и с професионалните знания, умения и опит; да работи с феномена „пренос”; да се фокусира върху желанията и нуждите на пациента/клиента; да ползва обратната връзка по конструктивен начин; да проследява, подкрепя и отразява напредъка на пациента/клиента; да си дава сметка за въпроси, свързани със социално и/или културно многообразие, и да работи с тях конструктивно в случай на необходимост; същото се отнася и за тематики, свързани с борба за власт или равноправие; да подкрепя надеждите на пациента/клиента за подобряване на състоянието му и др.
5.1.2: Да идентифицира кои техники или интервенции са подходящи, което означава: да ползва вече извършената оценка на проблемите или трудностите на пациента/клиента и да взема решение за това кои от „стандартните“ техники или интервенции може да са подходящи за конкретния човек с конкретните проблеми (например: депресираният човек може да се нуждае от техники за мотивация, а тревожният – от техники за релаксация); да е наясно с противопоказанията на тези „стандартни“ техники или интервенции; да информира пациента/клиента за тези техники и интервенции и да изследва онези, които изглеждат подходящи за него; да утвърждава силните страни на пациента/клиента и да подпомага процеса му на преодоляване на трудностите; да не забравя, че почти сигурно ще има повече от една или серия от подходящи или успешни техники и/или интервенции, при това на различни нива на приложение и уникални за този пациент/клиент и др.
5.1.3: Да идентифицира кои начини на взаимодействие са подходящи, което означава: да подхожда гъвкаво; да е способен да променя или адаптира подхода си; понякога да бъде подкрепящ и насърчаващ, друг път – по-директивен или обучаващ, а в трети случаи дори да се конфронтира с пациента/клиента, като всичко това е ако и когато е подходящо; да намира здравословен баланс между професионалната интервенция и постигането на независимост на пациента/клиента – равновесие, което постоянно ще се променя с времето и обстоятелствата; да е наясно за разликите между традиционния „медицински модел“, при който пациентът се нуждае от лечение, и „хуманистичния модел“, при който клиентът избира да използва неговите професионални услуги, и др.
5.1.4: Да управлява и наблюдава процеса на промяна, което означава: да е наясно с развитието и процеса на пациента/клиента и с различните му потребности в различни моменти; да потвърждава вече настъпилите и да предусеща възможни бъдещи промени; да проявява гъвкавост по отношение на стратегиите и интервенциите според развитието на процеса и промяната на средата; да проявява последователност в спазването на насоките, стандартите и етиката, както и да подхожда внимателно в случай, че клиентът има неотработени силно травматични преживявания (вж. също 2.2.6) и др.
5.1.5: Да се справя с трудности от всякакъв характер , което означава: да работи прозрачно в психотерапевтичната връзка; да разпознава и анализира всякакви трудности при тяхното възникване; да работи отговорно с интервенциите, които може да причинят объркване, смущение, тревожност или обида; да се справя със ситуации, в които пациентът/клиентът изпитва напрежение или дискомфорт по отношение на ценностите, убежденията или поведенията на други лица (включително на психотерапевта); да проявява гъвкавост по отношение на интервенциите, последователността и продължителността (кратко-, средно- или дългосрочна психотерапия с различна честота на сесиите, когато е необходимо); да познава други възможни техники и интервенции и да проучва възможността да ги използва (вж. също 2.2.7) и др.
§5.2: Да работи с емоционалните преживявания в сесиите
5.2.1: Да подпомага отработването на емоциите, което означава: да приема емоциите на пациента/клиента на много различни нива; в случай че е целесъобразно и подходящо, да го подпомага в преодоляването на задръжки и съпротиви при изразяване на чувства; да помага на клиента да удържа нормални емоционални нива за по-продължителен период от време (да не бъдат те твърде високи или твърде ниски); да разрешава емоционални проблеми, които пречат на терапевтичната връзка или на процеса на терапията (напр. тревожност, враждебност, прекомерен гняв, избягване на афект и др.); да подпомага пациента/клиента да преживее и изследва емоциите по начин, който улеснява процеса; да насърчава пациента/клиента да разграничава повтарящи се, негативни или непродуктивни емоции; да подпомага пациента/клиента пълноценно и смислено да интегрира емоциите си и др.
5.2.2: Да поддържа психотерапевтично „присъствие“, което означава: психотерапевтът да бъде на разположение за пациента/клиента независимо от емоционалното си състояние; да не се „скачва“ със сложните емоционални психодинамики на пациента/клиента; в разумна степен да притежава лична сетивна и телесна възприемчивост; да бъде осъзнат, внимателен и съсредоточен; да бъде на разположение и да не се разсейва от личните си психични процеси или тревоги; да не реагира задължително на по-особени словесни вметки на пациента/клиента; да остане – доколкото е възможно – в присъстващо (тук и сега), безоценъчно, приемащо и емпатийно състояние; да бъде автентичен, доколкото това е възможно (без защити и съответен); да се стреми личното му емоционално „присъствие“ да не накърнява това на пациента/клиента – или да постига здравословен баланс между своето емоционално състояние и това на пациента/клиента и др.
5.2.3: Да се справя с изключително силни емоции, което означава: да е способен да преценява риска; да знае какво да предприема, ако пациентът/клиентът стане хипер маниакален, изпада в паника или силна тревога, ако е агресивен или суициден; да придобие подходяща подготовка за работа с пациенти/клиенти, които редовно изпадат в крайно силни емоционални състояния, и др.
§5.3: Да ползва нови и/или различни техники и интервенции
5.3.1: Да използва основани на изследвания техники и интервенции, което означава: да е информиран за последните развития в психотерапията, за нови методологии, подходи и научни изследвания и за тяхната ефективност и ефикасност; да използва само такива техники и интервенции, които изглеждат подходящи за дадения пациент/клиент и за неговото състояние; да бъде сигурен, че те се използват единствено по правилен и професионален начин и са основани на стабилна подготовка, супервизия и опит и др.
5.3.2: Да си осигури съответна подготовка и супервизия в следните случаи: когато се налага, да се включва в допълнителна подготовка чрез подходящи курсове и работа със супервизори, квалифицирани в тези нови и/или различни техники и интервенции, за да ги прилага професионално и безопасно, и др.
Област 6: Да се справя с промени и кризи, да работи с травма
Психотерапевтът има компетенции:
§6.1: Да се справя с промените и кризите
6.1.1: Да разпознава трудните моменти, което означава: да разпознава трудните моменти в терапевтичния процес на пациента/клиента (например годишнини; определени отключващи фактори за емоционален дистрес и др.); да има повишена чувствителност и гъвкавост в такива случаи; да разпознава различните фази или динамиката на промяната в психотерапията, за да може да води пациента/клиента в неговия процес; да е наясно, че промяната не винаги е линеарна, постепенна или непрестанна; да познава теориите за динамиката на промяната и др.
6.1.2: Да управлява процеса на промяна, което означава: да подпомага пациента/клиента в процеса му на достигане до прозрения и разбиране на себе си; да ползва подходящи интервенции за конкретната фаза на пациента/клиента; да го подпомага (вероятно по-интензивно) в особено трудни фази или когато пациентът/клиентът зацикли някъде; да е наясно за външните или социополитическите и икономическите фактори, които може да оказват (положително или отрицателно) влияние върху процеса на пациента/клиента; да предлага възможни ходове на действие за подпомагане на процеса на пациента/клиента и др.
§6.2: Да работи с хора в криза
6.2.1: Да е всестранно подготвен за кризисна интервенция, което означава: да познава принципите и ролята на краткосрочните психотерапии, кризисната интервенция и превенция; да разпознава различните видове кризи и различните подходи и типове подкрепа, необходима за тях; да има информация за специализирани кризисни услуги, местни кризисни центрове и други възможности и др.
6.2.2: Да работи с хора в криза, което означава: да реагира по начин, съответен на състоянието на пациента/клиента в криза; да поддържа терапевтичната връзка, въпреки че пациентът/клиентът е в криза и може временно да бъде лекуван от друг специалист; след кризата да изгражда наново терапевтичната връзка, ако това е необходимо; след кризата да спомага за подобряване или възстановяване на отношения (с други хора), както и други връзки, ако това е възможно; да подпомага пациента/клиента да разбира причините (или отключващите фактори) за кризата му, как да предотвратява повторното ѝ възникване и да обсъжда с него изводите от преживяното и др.
§6.3: Да работи с хора с травма
6.3.1: Да има познания за работа с травма, което означава: да има познания за възможните причини и последици от травмите, както и за симптомите на посттравматичното стресово разстройство; да познава параметрите, необходими за работа с хора в травматични състояния; да има информация за възможностите пациентите/клиентите с травма да бъдат насочвани към други специалисти и др.
6.3.2: Да работи с хора с травма, което означава: да познава собствените си компетентности и ограничения за работа с хора с травма; когато е подходящо, да насочва пациентите/клиентите с травма към (допълнителни) специализирани услуги в тази област; да преминава, ако е необходимо, специализирана подготовка за работа с хора с травма и др.
Област 7: Приключване и финално оценяване
Психотерапевтът има компетенции:
§7.1: Да работи по приключване на психотерапевтичния процес
7.1.1: Да подготви приключването на психотерапевтичния процес, което означава: когато е подходящо, в хода на психотерапията, да обсъжда възможността за приключване; да помага на пациента/клиента да осмисля процеса във връзка с първоначалната цел и по-късни промени в нея; да подпомага пациента/клиента да разпознава постиженията и/или да избягва разочарования; заедно с пациента/клиента да работи за разпознаване на евентуалната му готовност да приключи психотерапията; да преценява готовността на пациента/клиента да премине към приключване; да му помага да не забравя за неизбежното приключване на психотерапевтичните сесии, както и евентуалните последствия от това и др.
7.1.2: Да изследва чувствата, свързани с края, което означава: да има предвид чувства, тревоги и несъзнавани фантазии, свързани с темите за „край“, „загуба“, „раздяла“ или „изоставяне“; да се старае да избягва отреагиране или преждевременно прекратяване; да обръща внимание на процесите на „индивидуализация“, „независимост“, „автономност“ и/или „саморегулация“ и др.
7.1.3: Да идентифицира възможните рискове или трудности, което означава: да разпознава кога има вероятност прекратяването на психотерапията да се отрази негативно на човека, както и рисковете от това; да разглежда проблеми, свързани с преноса (и контрапреноса), с регреса и/или зависимости, които може да отложат (или ускорят) приключването на психотерапията; да работи за осъзнаване на различни несъзнавани от пациента/клиента сценарии за преждевременно прекратяване на процеса, както и на тяхното съдържание; да има предвид евентуални потребности на пациента/клиента след приключване на терапията му: от последващи сесии или от поддържане на връзка, различна от терапевтичната; ако е подходящо, да обсъжда със супервизора или ресорния ръководител последиците от планираното (или непланираното) прекратяване на терапевтичния процес и др.
§7.2: Да управлява процеса на приключване на психотерапията
7.2.1: Да управлява процеса на приключване, което означава: да подпомага пациента/клиента да изживее края на психотерапията: а) който е договорен; б) в момент, в който постигнатото в процеса е разумно достатъчно; в) по такъв начин, който го предпазва (също и трети лица) от риск или вреда; г) доколкото е възможно, освободен от контрапренос, свързан със „загуба“ или „край“; д) по начин, който позволява на повърхността да излезе неосъзнат дотогава психичен материал и е) като позволи приключването да настъпи ненасилствено; да работи съвместно с пациента/клиента по определянето на достатъчно ясен край на психотерапията и др. (вж. също 2.4.3)
7.2.2: Да прави преглед на процеса, което означава: да подпомага пациента/клиента в развиване на способността му да разглежда психотерапевтичния си процес и да преосмисля надеждите и плановете си за бъдещето; да обсъжда промените в начина, по който възприема себе си и другите, семейните, културните и социалните структури, властта и проблемите със самочувствието във връзките, както и проблемите, свързани с привързаността и независимостта; да приеме, че някои неразрешими проблеми вероятно няма да могат бъдат приключени в текущия психотерапевтичен процес и др.
7.2.3: Да идентифицира проблеми, мисли и чувства, което означава: да обсъжда проблеми, мисли, чувства и последствия от преживени ситуации, свързани с темите за „край“, „приключване“, „раздяла“ или „прекратяване“ и др.; да обмисля заедно с пациента планове и стратегии за промяна, при които е взето предвид настоящото му състояние и връзки; при необходимост да обмисля следните варианти: процесът да бъде продължен; пациентът/клиентът евентуално да бъде пренасочен към друг специалист; да осигурява текуща подкрепа, информация, бъдещи терапевтични алтернативи и др.
§7.3: Да води записки и оценява психотерапевтичния процес в хода на неговото провеждане
7.3.1: Да води записки в процеса на психотерапията означава: да приключва/обобщава, поддържа и съхранява клинични записки в съответствие с клиничните, местните, националните и/или професионалните критерии; да отбелязва и записва по подходящ начин всяко намаляване на симптомите, други индикатори за промяна (спиране на пушенето, употреба на алкохол или наркотици, връщане на работа и др.), всички промени в обстоятелствата или задоволителния (или неудовлетворителния) резултат от психотерапията и др.
7.3.2: Да оценява психотерапията означава: да ползва оценки за резултатите, въпросници за удовлетвореност на клиента, последващи проучвания и др., чрез които да се оценява ефективността/ефикасността на психотерапията; да води записки в резюме или история на случая, ако е подходящо; да размишлява за психотерапевтичния процес и да оценява собствената си работа, проблеми и подходи; да обсъжда със своя супервизор, ресорен ръководител или група колеги (в интервизия) евентуално допуснати грешки, как е могло да бъдат избегнати, как е приложил наученото в процеса и/или как могат да бъдат внесени подобрения и др. (вж. също 2.4.4)
Област 8: Сътрудничество с други специалисти
Психотерапевтът има компетенции:
§8.1: Да сътрудничи с други специалисти
8.1.1: Да се запознава с работата на други специалисти, което означава: да е осведомен и запознат с работата на други специалисти, особено на тези в сферата на психичното здраве (психиатри, специализирани консултанти, клинични психолози, психиатрични медицински сестри, психотерапевти, консултанти, психологически терапевти, специалисти от помагащите професии и др.) (бел.ред. – също и клинични социални работници, социални работници, училищни психолози, педагогически съветници, педагози и др.); да е осведомен за предоставянето на здравни услуги, за доброволческия и частния сектор и свързаните с тях области; да е осведомен за пътищата и начините, по които пациентите/клиентите получават достъп до местни, национални и специализирани услуги за психично здраве чрез лекари, насочване от институции, организации, здравно осигуряване и др.; да е добре запознат с различните видове ресурси и услуги, както и с материалната база за психично здраве в областта, в която работи терапевтът; да е осведомен и за всякакви трудности и проблеми, свързани с достъпа, цената, наличността, ресурсите, и др. (вж. също 1.1.4)
8.1.2: Да развива и поддържа добри работни отношения с други специалисти, което означава: да бъде активен в професионалната общност; да участва редовно в професионални събития с други специалисти със същото ниво на професионална квалификация, в регионални национални форуми, симпозиуми и конференции; да обсъжда, когато е подходящо и целесъобразно, въпроси, проблеми и/или затруднения в работата, както и да търси възможности за сътрудничество; да участва по подходящ начин в супервизия и интервизия (вж. също 8); да участва ефективно в мултидисциплинарни и междуинституционални подходи към психичното здраве; да обменя подходяща информация за възможни контакти; да насърчава и развива здравословен климат на взаимно уважение и сътрудничество; да идентифицира ресурсите и мрежите, които могат да бъдат полезни за постигане на целите на услугата и практиката, а оттам и за пациента/клиента и др.
8.1.3: Да общува ефективно с други специалисти, което означава: да показва ефективни и подходящи умения за ясно предаване на информация, съвети, инструкции и/или професионални мнения към колеги и други специалисти, както и към пациенти/клиенти, техните роднини и лица, полагащи грижи за тях; да познава и да има способност да използва различни умения за общуване, невербално поведение и език на тялото, особено при различия в образование, култура, възраст, етнос, сексуалност, пол, религиозни убеждения, социално-икономически статус, способности и език; да бъде способен да предава ясно и непредубедено информация за различни форми на лечение, психотерапевтични стилове, подходи и интервенции и др.
§8.2: Да работи в екип
8.2.1: Да бъде част от функциониращ екип, което означава: да е наясно със специфичните роли и задължения на всеки член от екипа; да договаря с други членове на екипа делегирането на задачите и обема на работа; да разпознава нарушение в равновесието на силите и да се присъединява към колективни стъпки за избягване на всякаква злоупотреба с власт; да избягва, когато е възможно, „двойствените връзки“ и активно да предприема стъпки за това конфликтните роли да са сведени до минимум; да подпомага работата на екипа за постигане на максимални терапевтични резултати; да осмисля и открито да обсъжда резултатите и функционирането на екипа; да създава рамки за лична и професионална подкрепа и да приема съвети, помощ и супервизия, когато е необходимо; да проявява открито и уважително отношение към другите членове на екипа, както и към пациенти/клиенти и всеки друг човек; да спазва етичната рамка и принципите на добрата терапевтична практика; да спазва цялото приложимо законодателство, професионални кодекси, насоки и вътрешноорганизационни принципи; да изготвя и прилага политики и стратегии за контакт и работа с други екипи и агенции и др.
8.2.2: Да реагира по адекватен начин на неподходящо поведение на член на екипа или на колеги, което означава: при спазване на поверителност и насаме да обсъжда с колегата притесненията си, свързани с неговото професионално поведение, компетентност, конкретна интервенция или връзка, които излизат от професионалната рамка и могат да доведат до нарушаване на етичния кодекс, проява на неуважение или злоупотреба с власт; в случай че опасенията се запазят или колегата не даде адекватен отговор, да отнася въпроса до вишестоящ, ресорен ръководител на това лице или до лице, отговорно за разследване на такъв тип казуси, както и да се погрижи, доколкото е възможно, това да се извършва поверително и без злонамереност; да спазва съответните насоки, етика и кодекси на поведение; да не пренебрегва или толерира лошо поведение, злоупотреба с власт, неуважение или предразсъдъци и др.
Област 9: Участие в супервизия, интервизия с колеги и обективизиране на оценката
Психотерапевтът има компетенции:
§9.1: Извършва периодичен преглед на практиката си
9.1.1: Да организира супервизия на психотерапевтичните случаи, по които работи, което означава: да намира подходящо квалифициран и опитен супервизор или група от колеги за супервизия/интервизия; да договаря ясно параметрите на супервизията/интервизията (включително честотата, съответните роли, целите, поверителността, разходите, когато е подходящо, и отчетността); да бъде откровен за своите компетентности и нужди от супервизия; да помни, че целта на супервизията е да се подобри качеството на психотерапията, която получава пациентът/клиентът; да се грижи за това супервизията/интервизията да съответства на всички национални, професионални и конкретни за работното му място стандарти и др.
9.1.2: Да участва в супервизия, което означава: да участва системно в супервизия на ниво и честота, съобразени с естеството на клиничната работа; да показва способност за прилагане на практика на отработеното в супервизията; да прави преглед на резултатите от личната му подготовка, убежденията, нагласите и поведението върху клиничната му работа и връзкатата му с пациенти/клиенти; да бъде разумно откровен и прозрачен пред супервизора и колегите си за типа и естеството на собствената му клинична работа; да представя отговорно и честно клиничната си работа; да се фокусира върху най-важния съответен материал; да участва активно в открити дискусии за клиничната работа; да не реагира с отричане, агресивно или отбранително; да работи в сътрудничество със супервизорите и/или колегите; да обмисля дадената му обратна връзка и да прилага в терапевтичния процес осъзнатото и препоръчаните идеи; активно да учи от супервизията, да използва предложения и препоръчителна литература; да задълбочава процеса си на професионално обучение и развитие и др.
9.1.3: Да адаптира супервизията, което означава: да увеличава или намалява часовете супервизия в зависимост от работната си заетост; да обмисля качеството на супервизията и дали то е достатъчно за личните и професионалните му нужди; допълнително да получава специализирана супервизия при работа с особено сложен или непознат клиничен материал, при допълнителни рискове за пациента/клиента или за самия терапевт; да получава допълнителна супервизия в случай на лични трудности, конфликти с пациенти/клиенти, двойствените взаимоотношения (двусмислени връзки или отношения, в които човек участва с две роли едновременно), жалби и др.; когато е необходимо или подходящо и след съответно обмисляне и обсъждане, да сменя супервизора/да променя условията на супервизията; да поема отговорност за това, че получаваната от него супервизия/интервизия отговаря на възможно най-високия достъпен стандарт и др.
9.1.4: Да организира одит на практиката си, което означава: когато е необходимо, да избира подходящи критерии и инструменти за оценка; поне веднъж годишно да участва редовно в системно проследяване на: резултатите на пациента/клиента; годишни отчети на броя на сесиите за всеки пациент/клиент; процента на удовлетворителни резултати, получени чрез попълване на въпросници; проследяване на развитието на клинични случаи във времето и др.
Област 10: Етика и културни възприятия
Психотерапевтът има компетенции:
§10.1: Да спазва професионалната етична рамка
10.1.1: Да познава професионалните принципи, заложени в документите от кодекса за практикуване на психотерапия, което означава: да познава националното законодателство, свързано с професионалното практикуване в сферата на психичното здраве; да познава националните и европейските професионални кодекси и документите, отнасящи се за етичните принципи на професионалната психотерапия и добрата практика в сферата на психичното здраве (вж. приложение 6); да има информация и да познава добрите етични практики, които са от значение за собствената му психотерапевтична модалност и др.
(Бел. ред. – в България това са следните документи, възприети от БАП: Етичен кодекс, Стандарти за обучение и подготовка за практикуване на психотерапия, Ключови професионални компетентности на психотерапевта и Принципи на продължаващото професионално развитие.)
10.1.2: Да следва професионални и етични принципи, което означава: да умее да прилага на практика наученото и да следва необходимите професионални и етични принципи, кодекси за практикуване и професионалното поведение; да спазва съответните етични, професионални и договорни граници в отношенията си с пациенти/клиенти; да взема информирано съгласие при необходимост от външна намеса в психотерапевтичния процес; системно да опазва интересите на пациентите/клиентите, особено при работа с други професионалисти, членове на екипа и/или семейството; да осъзнава ограниченията на собствената си компетентност, умения и опит и да се развива професионално чрез подходящи тренинги/обучения и подготовка; да зачита конфиденциалността на клиента и да е запознат с условията, при които тя може да бъде нарушена; да се грижи за това, практиката му да отговаря на най-добрите стандарти; да поддържа съответните стандарти на лично присъствие и др.
10.1.3: Да работи с етични проблеми, което означава: да разпознава къде има вероятност да възникнат проблеми/етични дилеми или противоречия между различни кодекси за практикуване и професионалното поведение или между изисквания на етичния кодекс, от една страна, и на практиката, от друга; да разпознава проблеми като например при двойствените взаимоотношения (двусмислени връзки или отношения, в които човек участва с две роли едновременно) с пациенти/клиенти, колеги, супервизори, обучаващи се, служители или подчинени; да използва супервизия или подходяща консултация за изясняване на въпроси или проблеми; по подходящ начин да анализира и обсъжда сложни етични дилеми със супервизори, колеги или членове на етичната комисия на собствената му професионална асоциация; да идентифицира и предприема подходящи действия (включително консултация) в случай на професионална небрежност от страна на други терапевти и колеги; да се оттегля от съответните професионални дейности и да търси подходяща подкрепа, когато собствените му възможности са изчерпани, нанесена е персонална вреда или когато е попаднал в неетична ситуация; да осъществява промените, които ще осигурят запазването на етичния характер на неговата практика, и др.
§10.2: Да работи със социални и културни различия
10.2.1: Да познава културните и социални различия, което означава: да определя собствената си културна и социална позиция и свързаните с нея възгледи, системи от убеждения и ценности; да осъзнава възможните културни и социални различия и влиянието им в отношенията с определени пациенти/клиенти, особено ако те са от различни социални и културни групи; да приема обществените и културните различия, що се отнася до социален статут, пол, сексуалност, етнос, произход, възраст, религия, политики, философия на индивидуализъм и др.; да разбира механизмите, по които е възможно различни социални и културни системи да бъдат неправилно възприемани като психични проблеми; да разпознава механизмите, по които различни социални и културни въпроси могат да оказват влияние върху психологичното благополучие; да има разбиране за това, как травматични исторически събития (напр. война, миграция, природни бедствия, преследване, дискриминация и др.) могат да засегнат различно всеки човек, и др.
10.2.2: Да прилага знанията си относно културните и социални различия, което означава: да се отнася с уважение към личните цели, идентичност и ценностната система на пациента/клиента, като има предвид и начинът, по който собствената му терапевтична модалност би могла да им повлияе; да изследва с пациента/клиента си начина, по който последният възприема психотерапевтичните взаимоотношения в контекста на собствените му, както и на чуждите социални и културни проблематики и ценностни системи; да бъде толерантен към възгледите и ценностната система на пациента/клиента дори когато те се различават от собствените му; да разпознава евентуалните си ограничения при работа със социални и културни различия и др.
10.2.3: Да работи с проблеми от социално и културно естество, което означава: да си набавя нужната специфична информация и допълнителна помощ и в случай че е подходящо, да търси супервизия при работа с особено значими културни и социални различия; да разпознава случаите, в които пациентът/клиентът идва от общност, травмирана вследствие на дискриминация и насилие; когато е подходящо, да потвърждава, че собствената му социална и културна идентичност може да окаже влияние върху пациента/клиента; когато е подходящо, да предлага възможности за пренасочване към психотерапевти от социалната и културната среда на самия пациент/клиент; да разбира кога евентуално има социални, културни и политически бариери пред достъпа до психотерапевтични услуги и да създава условия за по-голяма достъпност; да работи със социални и културни групи за подкрепа, специалисти, преводачи и други налични ресурси, за да се опита да намали социалните и културните различия, и др.
10.2.4: Да проявява гъвкавост в конкретните подходи при работа със специфични групи от клиенти, каквито са изброени по-долу:
Клиенти/пациенти, при които способността да дават валидно съгласие е евентуално ограничена или нарушена, например в случаите с деца; хора с когнитивни увреждания; хора с проблеми в комуникацията; хора, преживели инсулт или с други умствени или физически увреждания; хора с психична болест или каквото и да е крайно или променено състояние.
При работа с такива групи пациенти/клиенти:
- може да са нужни допълнителни специални компетентности, поради което да се наложи терапевтът да преминава последваща подготовка за придобиване на необходимите познания, допълнителна информация и помощ; когато е целесъобразно и супервизия от опитен специалист, особено ако постоянният супервизор на терапевта не е опитен в конкретната област;
- да получава валидно съгласие от родители, настойници или партньори (когато е подходящо и без да се нарушават професионалната тайна и етика) и да ги информира разбираемо за напредъка на терапията, а също така да записва това;
- когато получава или предава доклади за такъв пациент/клиент, да получава съответното съгласие от другата страна (родители, настойници и др.), да се консултира с тях и да предоставя информация, да търси мнението им и да записва всичко;
- в случай че е възможно да възникнат езикови или комуникационни трудности, да осигурява преводач, запознат с другите начини на общуване, или присъствие на адвокат на пациента, както и да се увери, че терапевтичната среда и условията са подходящи за възрастта на пациента/клиента, неговия етап на развитие и специалните му потребности и др.
§10.3: Да има предвид и да включва в работата си социалния, културния и политическия контекст на психотерапията
10.3.1: Да бъде във връзка и наясно със социалния, културния и политическия контекст на психотерапията, което означава: да разбира по какъв начин темата и грижата за психичното здраве се вписват в социалния, политическия и културния контекст и как в различните исторически периоди и обществени реалности то е възприемано по различни начини; да разбира някои от социалните, културните и политическите видове контекст на следните двойки: психично здраве versus (в сравнение с) психично заболяване; социална психология и психология на психичното здраве/патопсихология, медицинския алопатичен модел versus био-психо-социалния модел versus холистичния комплементарен модел и др.; да съпоставя културни проблематики и дебати, свързани с темите за психичното здраве, ограничените способности и пр.
10.3.2: Да има информация за актуални тенденции в психотерапията, което означава: да развива способност да разпознава актуални тенденции или дебати в предоставянето на услуги в областта на психичното здраве; да осъзнава промените в социалното, културното и политическото мислене за психотерапията (напр. психотерапията е дейност, която може да бъде осъществявана само от психолози и психиатри versus психотерапията е независима професия, отличаваща се от психологията и психиатрията); да познава постмодерното разбиране за психотерапията (подходи, ориентирани например към решения, откриване на силните качества, резилианс, екстернализиране на проблема и др.); да познава взаимодействието на различните научни подходи: когнитивно-поведенчески versus психодинамичен versus теория за човешкия потенциал versus системната теория; да има предвид все по-голямото търсене на психотерапия, която се базира на доказателства, съответни инструменти за измерване и необходимост от изследвания във всички области на психотерапията; да разбира влиянието и ефектите от откритията в сферата на невронауката за психотерапията и др.
Област 11: Управление и администрация
Психотерапевтът има компетенции:
§11.1: Да осъществява професионална практика
11.1.1: Да се справя с пълно работно натоварване, което означава: да съзнава собствения си капацитет; в началото на всяка сесия терапевтът да е бодър, заинтересуван, концентриран и съсредоточен; да започва и да завършва сесията и процеса навреме; да прави подходящи бележки и да записва информацията за клиента в хода на сесията; да си осигурява достатъчно време между сесиите и да не провежда твърде много сесии за определен период; когато се ангажира с дейности, несвързани с професията му, или участва в други занимания и събития, да отделя за тях достатъчно време и пространство, така че да не смущават професионалната му дейност, и др.
11.1.2: Да си осигурява и поддържа подходяща мрежа за професионална подкрепа, което означава: да участва в подходяща супервизия, конференции за обсъждане на случаи и обзор на професионалната работа с клиенти (вж. също Ключови компетентности: област 8); да участва редовно в подходящи дискусии и срещи с колеги; да бъде информиран за професионалните новости и по-специално тези в собственото му психотерапевтично поле; да посещава избрани професионални семинари, симпозиуми и конференции; да бъде абониран за съответните професионални издания; да си осигурява подходящо продължаващо професионално развитие (ППР); да поддържа личния си статут в съответни професионални сдружения и др.
11.1.3: Постоянно да полага грижи за себе си, което означава: редовно и активно да се грижи за себе си, като поддържа добро физическо и здравословно състояние; да прави достатъчно почивки, да си осигурява свободно време, отпуски и да се занимава с други видове дейност; в моменти на лични или професионални трудности да посещава по-често супервизия, да се консултира с подходящ за целта колега или да се обръща за съвет към ментор и др.
§11.2: Да управлява свободна практика или малък бизнес
11.2.1: Да поддържа добра професионална практика, администриране и счетоводство, което означава: да има информация за добри професионални практики, администриране и счетоводна отчетност и редовно да ги актуализира; в качеството си на специалист, който развива професионална дейност, да спазва всички местни и национални правни, счетоводни, данъчни и административни разпоредби и изисквания; да попълва данъчни декларации и да заплаща ДДС, когато е приложимо; да заплаща своевременно задълженията си, както и заплатите на служителите, и др.
11.2.2: Да прилага съответните регулации, което означава: да познава и спазва правилата и да има предвид фактори, свързани със здравето и безопасността, околната среда и екологията, особено що се отнася до местоположението на офиса и всичко, необходимо за поддръжката му; да осигурява постоянно застрахователно покритие за пациенти/клиенти, служители (ако е подходящо) и граждани; да се осведомява редовно за изискванията на професионалните сдружения, в които членува, и др.
Област 12: Изследователска работа
Психотерапевтът има компетенции:
§12.1: Да познава изследванията в областта на психотерапията
12.1.1: Да познава изследванията в областта на психотерапията, което означава: да приема, че изследователската дейност има собствена стойност в систематичното осмисляне на психотерапевтичната практика; да има информация за осъществени изследвания в областта на психотерапията и значението им за практиката; да познава различни методологии и възможности за обхват на изследователската работа; да познава подходящи изследователски методи, особено що се отнася до собствената му психотерапевтична модалност, и др.
12.1.2: Да използва изследвания в психотерапевтичната си практика, което означава: да е способен да подбира необходимите за осведомеността на практиката му източници на информация измежду многобройните възможности: книги, публикации, интернет и пр; да бъде добре информиран професионалист, способен да оценява доказателствения материал и изследванията, полезни за практиката му; за повишаване на качеството на практиката си да използва и интегрира в нея значими и подходящи научни открития; да променя практиката си в съответствие с новите достижения в изследователската дейност и др.
Област 13: Превенция и повишаване на степента на образованост
Психотерапевтът има компетенции:
§13.1: Да осъществява превенция в работата с пациентите/клиентите си и заедно да повишават степента си на образованост
13.1.1: Да разпознава повтарящи се/дисфункционални модели в историята на пациента/клиента, което означава: въз основа на психодинамичната и психосоциалната история на клиента да отчита определени повтарящи се модели, които могат да бъдат или вече са станали дисфункционални; да има яснота за това, че под проявената симптоматика може да стои дисфункционален или повтарящ се модел, личностно разстройство, зависимост и др., на които трябва да бъде обърнато внимание, за да бъде предотвратено бъдещо влошаване; да познава етиологията на повечето психосоциални и психични проблеми и разстройства; да познава утвърдените и изследвани подходи за подпомагане на пациента/клиента в работата с проблемите му и/или да спомага за предотвратяването им и др.
13.1.2: Да осъществява взаимно повишаване на степента на образованост в работата с пациентите/клиентите, за да се избегнат повторения, което означава: да работи с пациента/клиента, за да разбере всички аспекти на неговите конфликти или проблеми; така да работи с пациента/клиента, че той да преживее своите потиснати или задържани емоции, които биха могли да повлияят на конфликтите или проблемите му; да насърчава пациента/клиента да чете за конкретните си конфликти или проблеми и да разбира, че те и моделите му на функциониране може да приличат на тези на други хора и все пак да са напълно уникални за самия него; когато е подходящо, да очертава тенденция за възстановяване на нормалността вместо патологична перспектива; да помага за развиване на общо и специфично осъзнаване и интроспекция; да изследва конфликтите и проблемите на пациента/клиента и да поощрява положителната самооценка и личното му благополучие; да подпомага процеса на създаване на устойчивост спрямо рецидив на симптоми, свързани с психични проблеми; да помага и подкрепя пациента/клиента да промени дисфункционалните си поведенчески модели и да възприеме по-благоприятни за него; да набляга върху стратегии за подкрепа и/или превенция, особено когато се работи с пациент/клиент, който отпада от терапевтичния процес, или в случай на приключване на терапевтична връзка, постигнала поставените цели, и др.
13.1.3: Да насърчава промяната в пациента/клиента, в семейството и социалната му среда, което означава: да подпомага, изследва и насърчава пациента/клиента: 1) да разпознава кои особености на семейната му структура, приятелства и обичайни поведенчески модели на работната и социалната му среда са подкрепящи и кои – дисфункционални; 2) да се запознава с нови и различни системи от нагласи и вярвания и да проверява дали биха могли да му бъдат полезни; 3) да пробва и заздравява поредица от положителни промени и поведенчески модели; 4) да информира и образова околните за тези промени; 5) да развива по-добра и подкрепяща психо-социална и семейна мрежа, която да стабилизира положителните промени, и др.
§13.2: Да осъществява превенция и да образова извън терапевтичната ситуация
13.2.1: Да познава етиологията на психичните проблеми, което означава: да разбира по какъв начин мислите, чувствата и поведението на хората се повлияват от действителното, въображаемото или загатнатото присъствие на трети лица; да разбира по какъв начин и защо хората могат да развиват психични проблеми; по какъв начин ригидните или патологичните нагласи, неблагоприятните или вредните социални и/или политически условия, екологичните бедствия или личните трагедии могат да се консолидират и да се превърнат в зловредни или проблематични влияния; да осъзнава възможната степен на вредно влияние върху индивида или общността на следните социални фактори: религия, алкохол, бедност, традиция, институционализация, индустриализация, негативни социални нагласи, властови структури, системи от убеждения, групировки, медии и др.
13.2.2: Да насърчава психо-социалното образование, което означава: да умее да обяснява основните аспекти на психичното здраве на достъпен и разбираем език; да работи с други специалисти, особено медицински сестри, екипи от здравни специалисти, социални работници и др., когато и ако е подходящо, да насърчава осведомеността за обичайни проблеми, за „нормализирането им“ и да спомага за идентифицирането на хора с проблеми на много по-ранен етап; да спомага за разрушаване на патологичния образ и стигмата около обичайните проблеми на психичното здраве; открито да осъжда поведения, системи, институции, практики и нагласи, които са очевидно зловредни и/или пагубни за психичното здраве на хората, и др.
[1] Навсякъде в текста под “психотерапевт”, се има предвид психотерапевт, който практикува в Европа.
Превод: Диана Попова
Професионална съдържателна и стилова редакция: 18.03.2021 г. Весела Вътева, Марина Ангелова