Изх. № А-37/24.02.2021 г.
Вх. № КЗ-153-10-9/25.02.2021 г.
ДО
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ПРИ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ ДО
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ
от
Българската асоциация по психотерапия
Относно: Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА–ПРОДАНОВА,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРИ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
Българската асоциация по психотерапия (БАП) изразява принципна подкрепа за регулиране на професионалните дейности и стандарти на психолозите в България. Такава е много необходима, особено в полето на толкова важна специалност и професия в сферата на психичното здраве – психолог. Насочваме вниманието Ви към спорни и неясни основни положения в предложения Законопроект, които следва да бъдат обсъдени и променени преди Законопроекта да бъде приет от Народното събрание (НС).
БАП е национална присъждаща организация по психотерапия, обединяваща професионалисти и организации, представляващи различни психотерапевтични подходи в областта в България (National Umbrella Organisation (NUO) & National Awarding Organisation (NAO)), член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП). БАП съдейства за подобряване на психичното здраве на българските граждани чрез своите дейности: обединява, при запазване на различията, и представлява практикуващите и обучаващите се психотерапевти, установява най-високи професионални стандарти за базово и специализирано обучение по психотерапия, за професионалните компетентности на психотерапевтите, които практикуват в Европа, както и за продължаващото професионално развитие. БАП утвърждава психотерапията в България като самостоятелна свободна професия със своя научна, изследователска и професионална област, основавайки се на ЕАП и Страсбургската декларация (21.10.1990). Поддържа се Регистър на психотерапевтите и обучителните организации, създаден от БАП, към които специалисти и нуждаещи се могат да реферират.
Коментари и препоръки към текста на Законопроекта, които следва да се дискутират преди да се приемат окончателно:
- Стои важният въпрос дали и как ще бъде осъществявано прилагането на регулацията от страна на държавата. Заглавието на Законопроекта е описателно по неприет в законодателната техника начин. Във всеки закон, който регулира отделно занятие или професия има орган, който е съсловна организация, напр.: Закон за независимите оценители; Закон за Камарата на строителите; Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране; Закон за нотариусите и пр.
Очевидно е, че настоящият Законопроект предвижда съсловна организация да е ЮЛНЦ, а именно Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ), части от чийто Устав са текстовете от Законопроекта. Този подход поражда много въпроси:
– Може ли едно ЮЛ да съчетава функции на сдружение с функции на ЮЛ създадено по силата на закона? Според нас това е невъзможно поради колизия между правилата на ЗЮЛНЦ и уговореното в устройствения закон.
– Какво би станало, ако у ДПРБ има заварени проблеми – данъчни, облигационни и пр.?
– Какво би станало, ако поради характера си на ЮЛНЦ негови членове поискат да го закрият? и др.
Липсват законови гаранции срещу възможно незаконно и недобросъвестно поведение.
В допълнение, без да обсъждаме в детайл, Ви обръщаме внимание на понятия от текстовете на Законопроекта като: “лице обект на психологически дейности”, “съдействие за развитие на психологическите дейности”, “неправомерни психологически практики”, “страдание от заболявания възпрепятстващи изпълнението на психологически дейности” и др. Тези понятия са интрузивни, неясни, зле дефинирани и в крайна сметка будят съмнение и възможност за неправилно тълкуване. Като цяло липсва добра понятийност и взаимовръзка между основни понятия в Законопроекта.
- Не става ясно какво се има предвид с предложения в Законопроекта “Чл. 4. Психологическите дейности съставляват система от процедури и мерки, основани на познанията и основните принципи в психологическата наука и практика, т.2. Психологично въздействие и консултации, предоставяни на лица, обект на психологически дейности (пациенти/клиенти) – процедури, предназначени за защита, поддържане и подобряване на психичното здраве, качеството на живот и работа, за разгръщане на личностния потенциал и за подобряване на груповата и организационната ефективност; и т.5. Психологическа оценка – оценка на всички психологически и други процедури, терапии и лечения, които могат да имат психологически или психосоциални последици.”
Тази неяснота може да доведе до некоректно тълкуване и възможни злоупотреби с упражняването на професията психолог и описва дейности, които могат да се припокрият с дейности, осъществявани от други помагащи професии. Това пряко противоречи на целта на Законопроекта – да регулира и да служи за ясна рамка, дори напротив, може да породи напрежение между професионалистите.
За да бъде изпълнена целта на Законопроекта, съществено условие е да има ясни и недвусмислени: дефиниция на професионалната област, описание на компетентностите, квалификациите и съответните дейности, осъществявани от психолога, особено на тези, в които има дори минимално припокриване с други професии или квалификации, в случая – психотерапията, което пряко се отнася до членовете на БАП. Такъв пример е използването на термините “психологическа терапия”, “терапии и лечения, които могат да имат психологически или психосоциални последици…” (описани в чл. 4, т. 5). Без ясни дефиниции на същите е подвеждащо и влиза в конфликт с компетентностите на психолога, който по дефиниция не е правоспособен да извършва “терапии и лечения”, освен в случаи, в които има надградени компетенции, отговарящи на стандарта за правоспособен психотерапевт. Придобиването на квалификацията “психотерапевт” е изцяло в полето на психотерапията. Подобни неточни дефиниции биха могли да въвеждат в заблуда имащите нужда от психологическа и/или психотерапевтична помощ. Това сериозно и пряко засяга и би могло да ощети правата на клиента/пациента – възстановяването на психичното му благополучие и излекуване, както и да изкриви представата за професиите, компетентностите и конкретните нужди на пациента/клиента. Създава се прецедент и отново объркване поради факта, че в Националния класификатор на професиите в България, в момента съществува подкод 2634-6004 – Психолог-Психотерапевт). За категорична яснота е необходимо да се въведе отделен, самостоятелен и несвързан с професията психолог, код на професията психотерапевт.
Необходимо е в Законопроекта ясно да се дефинира професията “психолог” и обхвата на психологическите дейности, както и да се добави, че психотерапията е отделна, различна професия и е извън регулацията на този Законопроект. В секциите на ДПРБ не може да съществува секция, свързана или използваща понятието “психотерапия” без ясно описана връзка и препратка към съсловната организация на психотерапевтите – БАП.
- Законопроектът изпада в противоречие с текстове с други съществуващи закони в Република България – напр. със Закона за социалните услуги, Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс, Кодекса на труда, Закона за здравето и Закона за висшето образование, който гарантира автономността на висшите учебни заведения и т.н. От чл. 5, т. 2(2) не става ясно как ще се процедира с квалифицираните психолози, които работят практически и напр. са назначени на позиция психолог в различни държавно или общински делегирани социални услуги и не желаят да членуват в ДПРБ. Тяхната дейност е обект на Закона за предучилищното и средното образование, както и на Закона за социалните услуги. Законопроектът компрометира актуалното състояние на съсловието на практикуващите психолози, особено на назначените с трудови договори на позиция психолог. Нещо повече – отдава се превес на санкциите и активност в прилагането им, за сметка на насърчаването и създаването на условия за професионално развитие на практикуващите, (каквато следва да бъде водещата функция на всяка професионална организирана общност).
- В текста на глава втора, чл. 6 от Законопроекта съществува противоречие, отнасящо се до доброволно членство при непрактикуващи и задължителен характер на членство за практикуващи психолози, за да са вписани в Регистъра на психолозите, да практикуват легитимно и да бъдат контролирани в професионалната си дейност от ДПРБ. Задължителното членство нарушава правото на избор и доброволно членуване в съсловна организация, директно постановена като неправителствената организация ДПРБ. Това противоречи и на принципа на свобода на сдружаването, постановен в Конституцията на Република България и в Хартата на основните права на Европейския съюз.
- Професията психолог придобива основната квалификация (предимно теоретична) във ВУЗ. Ключова за качеството на изпълнение на практическите психологически дейности е последващата професионална подготовка. За целта е изключително важно този въпрос да бъде обсъден в професионалните групи на психолозите, особено въпросът за тясната специализация, която често пъти спира мотивацията, защото психолозите могат да смятат, че тя е крайната точка на професионалното развитие. Считаме, че е необходимо да се създаде рамка на регулация на практикуването, супервизията, етиката, последващото професионално развитие и гарантирането за спазването на стандартите на професията и др.
Допълнително разяснение: По отношение на подготовката на психотерапевтите, обучението им може да се осъществи частично в университет. Продължаващото обучение обаче, е необходимо за професионализирането в съответната психотерапевтична модалност, избрана от специалиста. Само това гарантира спазването от него на етична практика. Присъединяването към професионална общност на практика е регулиране на професионалната работа и учене през целия живот. За процеса на формиране на психотерапевта даваме примера по-долу, за сравнение. След базовото обучение, психотерапевтичното формиране продължава със задълбочена специализирана подготовка, в продължение на поне 4 години за придобиване на професионална квалификация. Тя обхваща 1) задълбочено теоретично знание, 2) лична терапия (лична индивидуална или групова психотерапия, последвана от лична обучителна анализа, осъществяван от квалифициран обучаващ психотерапевт), 3) работа с пациенти/клиенти под супервизия, 4) придобиване на практически умения за работа с пациенти/клиенти, обсъждане на етични казуси и т.н. След придобиването на квалификация психотерапевт, той е длъжен да продължава професионалното си развитие според стандартите, както и да поддържа активна професионална връзка с психотерапевтичния метод и съсловната организация. Пътят на подготовка е описан подробно и със съответния хорариум в стандартите и в професионалните компетентности по психотерапия.
- Насочваме вниманието Ви към изключително важен аспект, ключов за целта на регулацията, наравно със стандартите – това е професионалната етика. Уредбата на професионалната отговорност, която се предлага в Законопроекта, е непозната за законодателна практика: според нея всеки член на Етичната комисия има право да съставя актове за нарушения, а Председателят на Управителния съвет издава наказателни постановления. (У нас подобна е практиката на КАТ).
Тук приложим е Законът за административните нарушения и наказаният (закон, в който чл. 14 гласи: Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.). Дисциплинарната отговорност се реализира най-малко чрез дисциплинарен състав от трима души. Съставът се определя по специална процедура и решението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Етиката не е документ, а процес на разбиране, осмисляне, съгласие или несъгласие, интегриране и последователен съзнателен избор на мислене и поведение. Следователно би трябвало да е задължително всички специалисти от помагащите професии, вкл. психологията, да имат в учебните си програми още от най-ранен етап и последователно през цялото си обучение часове по професионална етика (деонтология) и да разискват етични казуси. Това е базисно за професии в сферата на психичното здраве и би повишило качеството на подготовка на бъдещите специалисти, като същевременно в по-голяма степен би ги приближило до практиката.
В заключение, бихме препоръчали преди по-нататъшно разглеждане на текстовете на Законопроекта да се проведе задълбочено предварително проучване на актуалната ситуация в психологическата практиката в Република България, като се обърне внимание на приложенията на психологическата дейност – как са уредени, как се осъществяват, в какви законови рамки, на какви длъжности, в какви организации, как е уредено в частна практика. Да се оповестят широко обществено резултатите от това изследване, които би трябвало да залегнат в основата на структурите и общата регулация на професионалните дейности на психолога. Законовите рамки следва да са базирани на професионални съгласия и консенсус. В противен случай съществува риск да се създават без синхрон със съществуващите вече практики и да бъдат отхвърлени от съсловието на упражняващите професията на психолога. Законовите рамки не бива да се създават и налагат изкуствено без да са в синхрон с реално съществуващите практики в Република България. Текстът в този му вид предизвиква противоречия със съществуващата легитимност и създава правни и етични казуси. Това се отнася особено до близките професии в полето на психичното здраве, които са пресечни между областите на здравеопазването, образованието и социалните дейности. Считаме, че е необходимо Законопроекта да бъде гледан и да се обсъжда и в тези области, които са важни и имат отношение към дейностите в областта на психичното здраве.
Разчитаме да вземете под внимание изложените по-горе коментари и препоръки, за да се изработи закон, който да изпълнява в най-голяма степен заложената цел – регулация и цялостното развитие на професията на психолога, съобразно утвърдените международни стандарти. За постигането на най-добро решение, което ще бъде от реална полза за регулацията на всички специалности в областта на психологията, е необходимо текстовете на Законопроекта да бъдат поставени на широко професионално обсъждане в предвидения от закона срок и възможност за професионален експертен принос, за да се изяснят неяснотите в този му вид и да отговаря на поставените цели.
С уважение,
от името на УС на БАП,
Марина Ангелова – Председател