Становище относно Проект на Актуализация на Национална здравна стратегия (2014/2020)

София  27.09. 2015г.

 

До

МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ

 

Относно: Проект на Актуализация на Национална здравна стратегия (2014/2020), Политика 1.5. Опазване и подобряване на психичното здраве.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

 

Във връзка с подготвяния от Министерството на здравеопазването Проект на Актуализация на Националната здравна стратегия (2014/2020), съм упълномощен от Управителния съвет на Българската асоциация по психотерапия (БАП) и от председателите на Психотерапевтичните направления, групови членове на БАП, да взема отношение към предложените на интернет страницата на МЗ текстове, отнасящи се до Политика 1.5. Опазване и подобряване на психичното здраве.

Приемайки изцяло направените констатации, че „през последните десетилетия необходимостта психичното здраве да бъде включено сред най-важните приоритети на общественото здраве получава все по-голямо признание в Европа и света” и че „България няма цялостна политика в областта на психичното здраве, която да позволява интегриран подход по отношение на промоцията на психичните заболявания и развитието на системата за грижи и подкрепа на хората, страдащи от психични разстройства, както и на техните близки”, ние напълно поддържаме необходимостта от „разработването и прилагане на нов подход за междусекторно сътрудничество по отношение на дейностите, свързани с опазване, възстановяване и подобряване на психичното здраве, обединяващ политиките и съответните партньори в образованието, здравеопазването, социалния сектор, правосъдието, както и организациите на гражданското общество.”

Затова бяхме изненадани както от факта, че Българската асоциация по психотерапия (БАП) не е била официално поканена от МЗ да участва в нито един от етапите на разработването на Стратегията в частта й – Политика 1.5 Опазване и подобряване на психичното здраве, така и от пълното отсъствие на психотерапевтичната помощ, като специфичен комплексен подход към психичното страдание, в предложения проект, въпреки ясно изразеното в него критично разбиране, че „психиатричното обслужване на болните (към момента) е основано предимно на биологичното разбиране за психичната болест”, което за съжаление „довежда до акцентиране върху медицинските интервенции и грижи в системата на здравеопазването” и в крайна сметка, до „институционализиране на грижата за болните”.

В тази връзка разговаряхме с националния консултант по психиатрия проф. Д-р Вихра Миланова, както и уточнихме съвместен текст-предложение по Проекта с директора на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) доц. д-р Христо Хинков, но от който текст, в качения на сайта на МЗ вариант за наше съжаление са отпаднали всички препратки към психотерапевтичната дейност и към нейната роля в превенцията и лечението особено на честите психични разстройства.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

 

От своето основаване през 1993г. досега, БАП обединява психотерапевтите от всички представени у нас психотерапевтични направления и като акредитиращ и национално представящ член на Европейската психотерапевтична асоциация (ЕАП) се е стремила активно да развива и утвърждава психотерапията в България като самостоятелна професия, да изгражда нейните професионални и етични стандарти и упорито да търси възможности за интегриране на психотерапевтичната помощ в психично здравната система у нас.

В резултат на тези дългогодишни усилия и във взаимодействие с МЗ, в Закона за здравето, чл. 149, ал. (2) за първи път у нас психотерапията беше регламентирана във връзка с лечението на лицата с психични разстройства, наред с диагностичните изследвания, медикаментозните и инструментални методи на лечение. Условията и реда за нейното провеждане в лечебните заведения бяха на свой ред определени в Наредба № 1 от 11 януари 2007г. на Министъра на здравеопазването – чл. 7 и чл. 8, поставящи и редица квалификационни изисквания към правото на практикуване на психотерапия.

 

Независимо, че тези нормативни документи дефинираха психотерапията само по отношение на различните категории лечебни заведения, те еднозначно отчитаха и признаваха спецификата и самостоятелната значимост на психотерапевтичната дейност в полето на психичното здраве. Затова считаме като недопустимо отпадането на психотерапевтичния подход в настоящия Проект на Актуализация на Национална здравна стратегия (2014/2020) и предполагаме, че то е по-скоро резултат на недоразумение, още повече че през последното десетилетие в много страни от Европейския съюз психотерапията вече се утвърди като самостоятелна професия регулирана с отделен закон, какъвто се надяваме да бъде приет и у нас в обозримо бъдеще, за което имаме значителна готовност.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

 

Като следствие от изложеното дотук Ви предлагам да се проведе работна среща между компетентните представители от Министерството на здравеопазването и Българската асоциация по психотерапия за уточняване на съответните текстове и предложени мерки за реализацията на Стратегията, преди окончателното й приемане.

 

С уважение:

Д-р Димо Станчев, Председател на Българската асоциация по психотерапия