Автор: Никола Атанасов, доктор по психология
Национален делегат за България и член на Управителния съвет на Европейската асоциация по психотерапия
Доклад, изготвен за Годишната конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране, София, юни 2000 г.
Понастоящем законодателна регламентация за психотерапията съществува само в някои страни. Специални закони са приети в Австрия и Германия, подготвя се такъв закон и във Франция. В други страни, например Унгария, психотерапията се регламентира чрез текст, включен в закона за здравеопазването. Някои североамерикански щати, например Флорида и Ню Йорк, също въведоха стандарти за практикуването на психотерапия. Тъй като всички тези закони се появиха през последното десетилетие, може да се направи заключението, че в близките години все повече страни ще въведат подобно регулиране.
Първият закон за психотерапията бе въведен в Австрия през 1990 г. Смятам, че запознаването с него може да бъде много полезно за нашата организация в бъдещата й работа по създаване на стандарти за добра психотерапевтична практика, затова по-долу ще представя основните принципи на закона и минималните стандарти за обучение, които определя той.
Принципи на Закона за психотерапията в Австрия
Дефиниция. Психотерапията се определя като самостоятелна научна дисциплина, която създава собствени методи, представлявани от различни школи. Нейна теоретична основа са преди всичко изследванията на комуникацията и интеракциите, медицината, педагогиката, психологията, науките за религията, социалните науки и културологията.
Законът гарантира, че психотерапия не се провежда единствено от лекари. Това е особено важно, като се вземе предвид, че търсенето на психотерапевтични услуги в Австрия далеч не може да бъде задоволено само от лекарите.
Умения и правоспособностза провеждане на психотерапия се предобиват чрез задълбочено и целенасочено обучение. Достъпът до него е сравнително широк и става възможен по три различни начина:1) след придобиването на определена образователна степен; 2) след завършване на определено професионално обучение (например в медицински колеж); 3) при наличието на особена надареност и силен интерес за практикуване на психотерапия (които се установяват чрез експертиза, извършена от Съвета по психотерапия към Федералния канцлер).
Обучение. Обучението по психотерапия се състои от една обща и една специална част, всяка от които включва както теоретично, така и практическо обучение. Общата част (пропедевтикум) служи за изравняване напознанията и способностите на кандидатите, идващи от различин сфери на дейност и им дава една унифицирана базисна психотерапевтична компетентност.
Теоретичнатачаст от пропедевтикува се предлага в университетите, но също и в други учебни заведения (публични или частни). Тя трябва да включва най-малко 765 учебни часа и следните съдържания:
- основи и гранични области на психотерапията и супервизията, на първо място въведение в проблематиката и развитие на психотерапевтичните школи, на дълбинно-психологичните, системните теории, теориите на научаването и комуникацията (най-малко 120 часа), въведение в теориите на личността (най-малко 30 часа), въведение в общата психология и психологията на развитието (най-малко 60 часа), в рехабилитацията, специалната и лечебна педагогика (най-малко 30 часа), в психологическата диагностика и експертиза (най-малко 60 часа) и в психосоциалните интервенции (най-малко 60 часа)
- основи на соматологията и медицината, на първо място въведение в медицинската терминология (най-малко 30 часа), въведение в специалните клинични дисциплини на медицината (особено психиатрия, психопатология и психосоматика за всички възрасти – най-малко 120 часа), въведение във фармакологията (особено психофармакологията – най-малко 45 часа), първа помощ (най-малко 15 часа);
- основи на методиката на научните изследвания (най-малко 75 часа);
- въпроси на етиката (най-малко 30 часа);
- рамкови условия за провеждането на психотерапия, на първо място въведение в институционалните, правните и психосоциалните рамкови условия (най-малко 90 часа)
Практическата част на пропедевтикума трябва да продължава най-малтко 550 часа и да включва следните съдържания:
- собствена терапия индивидуално или в група в продължение на минимум 50 часа;
- практика с хора с поведенчески отклонения или страдания в здравно или социално заведение от психосоциалната сфера под специализираното ръководство и наблюдение на ръководителя на тоза заведение или негов заместник (най-малко 480 часа), вкл.
- участие в супервизия на практически случаи (най-малко 20 часа).
Изучаването на теория по време на спецификума служи на обучението по един специфичен психотерапевтичен метод, което се предлага от съответните представляващи метода сдружения. То продължава най-малко 300 часа и включва:
- теория на развитието на личността в норма и патология (най-малко 60 часа);
- методика и техника (най-малко 100 часа);
- теории на личността и интеракциите (най-малко 50 часа);
- изучаване на психотерапевтична литература (най-малко 40 часа).
Практическата част на спецификума продължава най-малко 1600 часа и включва:
- учебна терапия, учебна анализа, индивидуална или групова собствена терапия (най-малко 200 часа);
- получаване на практически психотерапевтични знания и опит за работа с хора с поведенчески нарушения и страдания под специализираното ръководство на правоспособен психотерапевт в здравно или социално заведение от психотерапевтично-психосоциалната сфера (най-малко 550 часа), вкл.
- участие в супервизия на практическа работа (най-малко 30 часа) и
- психотерапевтична работа с хора с поведенчески нарушения или страдания (най-малко 600 часа плюс най-малко 120 часа супервизия).
Заведенията, които предлагат обучение в рамките както на общата, така и на специалната част, трябва да са признати от Съвета по психотерапия и вписани в регистър. Те трябва да представят учебна програма, съответствуваща на изискванията на закона. Качеството на извършваната от тях учебна дейност се контролира от Съвета.
Психотерапевтичният спецификум могат да завършват само лица, навършили 24 години. Самостоятелно практикуване на психотерапия се позволява след навършване на 28 годишна възраст.
Ако някои елементи на обучението са завършени в рамките на друго обучение (например следване по медицина или психология), те се признават за общата част (пропедевтикума).
Регистър на психотерапевтите. Прозрачността на правоспособното практикуване на психотерапия се осигурява от Регистъра на психотерапевтите. Този регистър се води от Службата на федералния канцлер. Вписването в него се извършва на основата на представени документи за професионална квалификация, медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост. В регистъра се записват името, професионалната титла, втората професионална титла, местоработата и психотерапевтичната институция , в която е получено обучението. Регистърът е публичен, всеки има достъп до него.
Съвет по психотерапия. В Съвета по психотерапия към Службата на федералния канцлер са представени всички признати психотерапевтични школии обучителни институции. Той консултира федералния канцлер по всички свързани с психотерапията въпроси. Негови членове са:
- федералният канцлер (в ролята на председател), може да се представлява и от заместник;
- 1 представител на Министерството на науката и изследванията;
- 5 представители на съответните университетски институции и клиники (свързани с обучението), като 3 от тях трябва да са професори;
- по 1 представител на всяка призната обучителна институция;
- 1 представител на Австрийската камера на лекарите (специалист по неврология и психиатрия);
- 1 представител на Камерата на занаятите;*
- 1 представител на Съюза на австрийските застрахователи;*
- 1 представител на Австрийската работническа камера;*
- 1 представител на Съюза на професионалните съюзи;*
- 1 представител на Селскостопанската камера;*
- 1 представител на Съвета на психолозите (също към Службата на федералния канцлер)*.
(*трябва да са правоспособни психотерапевти).
Задачите на Съвета са: да консултира Федералния канцлер; да изработва експертизи по въпроси, свързани с обучителните институции, с Регистрите, с провеждането на изпити, с придобиването на правоспособност, с психосоциалното обслужване в Австрия (особено с финансирането му), с научни изследвания, със защитата на потребителите и с изработването на насоки за размера на хонорарите.
Съветът се събира най-малко два пъти годишно. Членовете му изпълняват функциите си доброволно (без заплащане). Заседанията му са закрити.
За водене на дейността на Съвета се създава Организационно бюро към Службата на Федералния канцлер, което се ръководи от служител с юридическа квалификация и негов секретар.
Глобата за неправомерно носене на титлата “психотерапевт” е до 50 000 шилинга (около 7200 лева).
Регламентирането на психотерапията в Унгария
В някои страни, където все още няма приети закони за психотерапията, тя се регламентира чрез текст, включен в законите за здравеопазването. Като пример цитираме въпросния текст на унгарския закон:
“ Психотерапия и специализирана клинична психология
103. §. (1) Психотерапията е терапевтичен метод, основаващ се на различни методики, който е научно обоснован, прилага се в случаи на психични и психо-соматични нарушения, под формата на индивидуална или групова терапия, която се провежда в няколко определени по продължителност терапевтични заседания, от хора, които притежават придобита квалификационна степен на лекар или психолог и съответната специализация.
(2) Специализираната клинико-психологична дейност е насочена
а) към съхраняване и възстановяване на психичното здраве,
б) към определяне, изследване и установяване на причините на психичните отклонения,
в) към извършване на психо-диагностични изследвания, необходими за диагностициране на отделни заболявания, както и
г) към коригиране на психичните нарушения с помощта на психологически методи.
(3) Психотерапията може да се основава само на пълната доброволност от страна на болния и психотерапевта.
(4) Преди започване на психотерапията е необходим лекарски преглед. Специализираният клиничен психолог е задължен да ползва лекарска консултация при всеки случай от дейността му, когато състоянието на болния или опазването на състоянието му налагат това.
(5) Право на едновременно провеждане на лекарствено и психо-терапевтично лечение има лекар – психотерапевт. “
Заключение
Дефинирането на психотерапията като професия и регламентирането й по законодателен път пораждат редица въпроси, отговорите на които би трябвало да се търсят много внимателно. Повечето подходи например виждат психотерапевтичния процес като междуличностно взаимоотношение, върху което участието на трети страни може да има твърде нежелателно въздействие. Друг проблем е: ако психотерапията е професия, различна от клиничната психология и психиатрията, означава ли това, че тя трябва да бъде достъпна за хора извън тези професии? Смятам, че тези и други подобни въпроси трябва да се обсъждат, когато се мисли за въвеждането на стандарти за обучение и практикуване на психотерапията. Нека не обаче, че това ще бъде един много дълъг процес. Само приемането на закона от Австрийскя парламент например е било предхождано от десетгодишен упорит труд от страна на неговите създатели. Освен това хората, направили си труда да се подготвят като специалисти по психотерапия знаят добре, че неквалифицираното й практикуване може да носи значителна вреда на пациентите; липсата на правила ще има отрицателен ефект преди всичко за тях.
Затова предлагам Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране, като организация, стремяща се да представлява професионалните интереси на българските психотерапевти, да започне работа по изработването на стандарти за обучение и практикуване на психотерапия, опирайки се на опита на другите страни и съобразявайки се с равнището на развитие на психотерапията у нас.