Етичният кодекс на БАП е обновен и допълнен съобразно актуалните насоки от Европейската асоциация по психотерапия (октомври 2018 г.). Гласуван и приет от ЕК на 26.05.2021 г., разглеждан и обсъждан от УС на БАП на 1.06. 2021 г., окончателно приет на 26.06.2022 г.
ЕТИЧЕН КОДЕКС
НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Всяка професионална дейност и съответстващата й общност в даден момент от своето развитие достига до такъв стадий на зрялост, който изисква регламентиране и стандартизиране на вътрешните и външните професионални взаимодействия и взаимоотношения. Това утвърждава стабилността на професионалната общност и извършваните от нея специализирани дейности и услуги, осигурява се по-високо качество на извършваните услуги на хората и институциите, съответно по-висок обществен престиж и признание на професията психотерапевт.
Етичният кодекс е изявление на принципите на професионалното поведение и взаимоотношенията на психотерапевтите. Основното предположение на тези принципи е, че нарушаването им може да засегне интересите на пациента, клиента, психотерапевта, обучаващия се, обучаващия, колегите; да ощети психотерапевтичен процес или обучителна програма, полето на психотерапията или обществото като цяло.
Принципите, изложени по-долу, са базирани на следните фундаментални норми:
- Човешките същества са по природа автономни и съзидателни. Всеки човек твори своя собствен живот и колективно ние творим обществото.
- Всички човешки същества са с еднаква ценност независимо от раса, вяра, убеждения, националност, пол, социално-икономически статут или сексуална ориентация.
- Хората имат правото, отговорността и потенциала да вземат свои собствени решения, да поемат отговорности за своя собствен живот и да функционират автономно.
- Хората са отговорни за своето личностно и професионално развитие и за темповете на това развитие.
Психотерапевтите зачитат достойнството и ценността на хората и се стремят да опазват и защитават основните права на човека.
Психотерапевтичната работа непрестанно обогатява познанието и разбирането на човека за самия него, както и за другите, служи за повишаване на човешкото благополучие и допринася за поддържането на психичното здраве на отделния човек и обществото.
Докато работят за осъществяването на тези цели, психотерапевтите полагат максимални усилия за опазване благополучието на хората, потърсили услугите им[1], на свързаните с тях лица (доколкото няма конфликт на интереси в такива случаи) и на всички участници, които стават обект на изследване.
Психотерапевтите зачитат и уважават своите колеги, както и другите специалисти, с които влизат в професионално взаимодействие, и им предоставят съответната пълна информация, в случай че това се налага и няма конфликт с интересите на клиентите им.
Психотерапевтите използват своите умения само за цели, съответстващи на горните ценности, и не допускат съзнателно злоупотребата с тях от трети лица.
Едновременно с отстояването на правото си на свободно общуване и достъп до информация психотерапевтите носят и съответната отговорност, която тази свобода предопределя: компетентност, обективност в прилагането на техните умения и загриженост за висшия интерес и добруването на клиентите, колегите, студентите, участниците в изследвания и на членовете на обществото.
Психотерапевтите се ангажират с подробно описаните по-долу етични принципи в следните девет аспекта на професионалната дейност. Допълнително в кодекса са описани и процедурите във връзка с нарушенията на тези принципи.
I. ОТГОВОРНОСТ (обновен)
II. КОМПЕТЕНТНОСТ (обновен)
III. МОРАЛНИ И ЗАКОНОВИ СТАНДАРТИ (нов)
IV. ПОВЕРИТЕЛНОСТ (обновен)
V. БЛАГОПОЛУЧИЕ НА КЛИЕНТА (нов)
VI. ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (обновен)
VII. ПУБЛИЧНИ ИЗЯВЛЕНИЯ (обновен)
VIII. ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКИ, МЕТОДИ, ИНТЕРВЕНЦИИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ (обновен)
IX. ИЗСЛЕДВАНИЯ (нов)
ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС
I. ОТГОВОРНОСТ
Общ принцип: В своята практика психотерапевтите поддържат най-високите стандарти на професията си. Те поемат отговорност за последиците от действията си и полагат всички усилия, за да гарантират, че работата им е от полза за подобряването на психичното здраве на клиента.
Принцип 1.а: Като практикуващи психотерапевтите съзнават, че носят голяма социална отговорност, тъй като техните препоръки и професионални действия може да променят нечий живот. Те трябва да бъдат особено внимателни за възможността различни ситуации или външен натиск от личен, социален, организационен, финансов характер, политическа ситуация или от фактори на заобикалящата среда да доведат до неправилна употреба на тяхното влияние.
Принцип 1.б: Психотерапевтите предварително изясняват със своите клиенти всички въпроси, които може да се отнасят до тяхната работа. Те избягват отношения, които биха могли да ограничат обективността им или да създадат конфликт на интереси.
Принцип 1.в: Психотерапевтите имат отговорността да се стремят да предотвратяват изопачаване, неправилно използване или скриване на изводите от тяхната работа от страна на институцията/организацията, в която работят.
Принцип 1.г: Като членове на национални или организационни общности в лично качество психотерапевтите продължават да носят отговорност за поддържането на най-високите стандарти на професията си.
Принцип 1.д: Като преподаватели или обучаващи психотерапевтите признават основното си задължение да помагат на другите да придобиват знания и умения. Те поддържат високи стандарти на ерудиция, като представят информацията обективно, цялостно и точно.
Принцип 1.е: Като изследователи психотерапевтите поемат отговорност за избора на темите за изследване и за използваните методи на проучване, анализ и изготвяне на докладите. Те планират изследванията си по такъв начин, че възможността констатациите им да са подвеждащи да е минимална. Описват подробно ограниченията в своите данни, особено когато работата им се отнася до социалната политика или може да бъде изтълкувана във вреда за лица от определена възраст, пол, етнически, социално-икономически или други социални групи. Когато публикуват докладите от работата си, те никога не скриват противоречащи на тезата им данни и признават наличието на алтернативни хипотези и обяснения за изводите си, като получават признание само за реално извършената от тях работа. Предварително изясняват с всички съответни лица и агенции какви са очакванията във връзка със споделянето и използването на данните от изследването. Свеждат до минимум взаимодействието със средата, в която се събират данните.
Принцип 1.ж: Като супервизори психотерапевтите признават основното задължение да помагат на другите да развиват знанията и уменията си. Те гарантират високи стандарти на рефлексивно учене.
II. КОМПЕТЕНТНОСТ
Общ принцип: Поддържането на високи стандарти на компетентност е обща отговорност за всички психотерапевти в интерес на обществото и професията като цяло. Психотерапевтите признават границите на компетентността и ограниченията на техниките си. Те предоставят само такива услуги и използват само такива техники, за които са достатъчно квалифицирани в рамките на своето обучение и опит. В аспектите, в които все още няма утвърдени стандарти, психотерапевтите вземат всички необходими предпазни мерки, за да защитават благополучието на своите клиенти. Те поддържат знанията си по актуалните здравни, научни и професионални достижения, свързани с услугите, които предоставят.
Принцип 2.а: Психотерапевтите дават точна информация за своята компетентност, образование, подготовка и опит. Като доказателство за професионалната си подготовка те представят единствено академичните степени или квалификациите, които са получили от уважавани образователни организации, или тези, признати от БАП и ЕАП. Гарантират, че отговарят по адекватен начин на минималните професионални стандарти, определени от ЕАП, критериите на съответната национална присъждаща организация – БАП, и критериите на съответната общоевропейска акредитационна организация в тяхната модалност или метод, ако съществуват. Психотерапевтите уважават и другите свои източници на образование, подготовка и опит и не пропускат да ги споделят.
Принцип 2.б: Като практикуващи и като преподаватели или обучаващи психотерапевтите изпълняват задълженията си въз основа на внимателна подготовка и достигната оптимална степен на квалификация, така че практиката им да отговаря на най-високите стандарти, а представянето на този факт да се осъществява коректно, актуално и съответно.
Принцип 2.в: Психотерапевтите признават нуждата от продължаващо професионално и личностно развитие и са отворени за бъдещи нови процедури и промени в очакванията и ценностите им.
Принцип 2.г: Психотерапевтите признават различията между хората като например тези, свързани с възраст, пол, социално-икономическа и етническа среда или специалните потребности на хора в неравностойно положение. Психотерапевтите преминават подходящо обучение, натрупват съответния опит или си набавят необходимите знания, за да гарантират компетентна и целесъобразна услуга във всички подобни случаи.
Принцип 2.д: Психотерапевтите, отговорни за вземане на решения за лица или политики въз основа на резултати от тестове, следва да имат познания в областта на психологическото или психометричното изследване, валидизирането и изследването чрез тестове.
Принцип 2.е: Психотерапевтите признават, че лични проблеми и конфликти биха могли да окажат влияние върху професионалната ефективност. Съответно те не предприемат дейности, в които е вероятно личните им проблеми да доведат до незадоволителни резултати или вреда за клиент, колега, студент или участник в изследване. Ако участват в дейност, по време на която осъзнаят, че имат личен проблем, те следва да търсят компетентна професионална помощ, за да се прецени дали да преустановят или ограничат обхвата на професионалните си дейности.
Принцип 2.ж: Преди да започнат да практикуват, при навлизане в нови сфери на работа психотерапевтите се уверяват, че отговарят на всички професионални изисквания за подготовка, свързани с въпросната сфера, както и че дейността им в тази нова област отговаря на възможно най-високите стандарти. Те гарантират, че новата работа няма да подкопае, обърка или влезе в конфликт с актуалните им професионални дейности.
III. МОРАЛНИ И ЗАКОНОВИ СТАНДАРТИ (нов)
Общ принцип: Моралните и етичните стандарти на поведение на психотерапевтите са също толкова личен въпрос, колкото и за всеки друг гражданин, освен когато има опасност те да компрометират изпълнението на професионалните им отговорности или да накърнят доверието на обществото в психотерапията и психотерапевтите. Що се отнася до собственото им поведение, психотерапевтите следва да обръщат повишено внимание на преобладаващите норми в общността, в която живеят, и да осъзнават, че изборът им да се придържат към тях или да се отклоняват от тези социални норми би могъл да повлияе на качеството на работата им като психотерапевти. Психотерапевтите също така съзнават и евентуалното въздействие на публичното им поведение върху възможностите на колегите им да изпълняват професионалните си задължения.
Принцип 3.а: Като професионалисти психотерапевтите се съобразяват с принципите на ЕАП и със стандартите и насоките, свързани с практиката на националната присъждаща организация – БАП, както и на организацията на съответната модалност или метод. Психотерапевтите се придържат и към съответните национални закони и регулации. Когато европейски, национални, областни, организационни или институционални закони, регулации или практики са в противоречие със стандартите и насоките на ЕАП, БАП или с тези на организациите на модалностите, към които принадлежат психотерапевтите, те заявяват своя ангажимент към някоя или всички от изброените организации и, ако е възможно, работят по разрешаване на конфликта. Като специалисти проявяват загриженост и работят за подобряване на актуални несъвършени правни или квазиправни регулации, за да бъде обслужен по-добре общественият интерес.
Принцип 3.б: Като служители или работодатели психотерапевтите не оправдават и не участват в практики, които са нехуманни или са резултат от незаконни или осъдителни действия. Такова отношение към служител при наемане на работа, при повишаване в длъжност или при обучение включва, но не се ограничава само до аргументи, свързани с раса, увреждане, възраст, пол, сексуални предпочитания, религия или национален произход.
Принцип 3.в: В професионалните си роли психотерапевтите избягват всякакви действия, които биха нарушили или накърнили човешките, юридическите и гражданските права на клиентите им или на други лица, които може да се окажат засегнати.
Принцип 3.г: В ролите им на практикуващи, преподаватели, обучаващи и изследователи психотерапевтите съзнават факта, че личните им ценности може да повлияят на тяхната комуникация, на използването на техники, на избора и представянето на мнения или материали и естеството или прилагането на изследвания. Когато разглеждат потенциално чувствителни теми, те разпознават и уважават различните нагласи и индивидуалната чувствителност, които клиенти, студенти, обучаващи се или участници може да имат към подобни въпроси.
IV. ПОВЕРИТЕЛНОСТ
Общ принцип: В хода на своята работа психотерапевтите имат основното задължение да зачитат поверителността на информацията, получавана от клиентите. Психотерапевтите разкриват тази информация на трети лица само със съгласието на клиента (или на неговия законен представител). Изключение от този принцип е възможно само при необичайни обстоятелства, при които би възникнала сериозна опасност за клиента или за други хора, както и във всички необходими случаи, предвидени по закон. Психотерапевтите информират своите клиенти за законовите граници на поверителността. Обикновено клиентът дава в писмена форма съгласието си за разкриване на някаква информация пред трети лица.
Принцип 4.а: Информацията, получена в клинични или консултативни взаимоотношения, или данните от оценяване на деца, студенти, служители и др. се обсъждат само за професионални цели и само с лицата, които са непосредствено свързани със случая. В писмените и устните доклади се предоставят единствено данни, отнасящи се за целите на оценяването или насочването към друг терапевт, и се полагат усилия, за да се избегне ненужно накърняване на личното пространство.
Принцип 4.б: Психотерапевтите, които предоставят лична информация, получена в хода на професионалната им работа, в писмени документи, лекции или други публични форуми, или вземат предварително необходимото информирано съгласие, или по подходящ начин скриват всяка идентифицираща клиентите и свързаните с тях лица информация.
Принцип 4.в: Психотерапевтите предвиждат начини за запазване на поверителността при съхраняване и изхвърляне на архиви, както и в случай на собственото им отсъствие.
Принцип 4.г: Когато работят с непълнолетни или с други лица, които не могат да дадат доброволно писмено информирано съгласие, психотерапевтите полагат специални грижи, за да защитят висшите интереси на тези лица, и се консултират за тази цел с други свързани със случая лица. Когато психотерапевтите работят с деца, малолетни или непълнолетни, писмено съгласие се иска от родителите, настойниците или попечителите, ако това не е организирано институционално.
Принцип 4.д. При договарянето за психотерапевтична работа, при която ще се водят записки или ще се правят записи, трябва да се уточни начинът за гарантиране на конфиденциалността: къде и по какъв начин ще се съхраняват, кой ще има достъп до тези материали и колко дълго те ще се съхраняват. (Това се отнася за всякакъв тип материали – текстов, звуков, визуален и т.н., на всякакъв вид носител – дигитални, на хартиен носител или друг). В случаи на аудио или визуален запис, снимки или заснемане на филм или клип е задължително предварително клиентът, включително като участник в група и др., да е дал информирано съгласие. Ако клиент или участник в група не потвърди съгласието си, материалът незабавно се унищожава.
Принцип 4.е. В своята професионална дейност психотерапевтът работи с лични данни и често с твърде чувствителна лична информация и полага усилия да гарантира спазването на Европейският регламент за защита на личните данни (Регламент на ЕС 2016/679 /GDPR/ в сила от 25.05.2018), както и международния стандарт за управление на сигурността на информацията ISO / IEC 27001.
V. БЛАГОПОЛУЧИЕ НА КЛИЕНТА (нов)
Общ принцип: Психотерапевтите проявяват уважение към неприкосновеността и допринасят за опазване на благополучието на хората и групите, с които работят. Когато възникнат конфликти на интереси между клиентите и институциите, в които работят, психотерапевтите изясняват характера на своята принадлежност и свързаните с това отговорности и информират всички страни за своите ангажименти. Психотерапевтите информират изцяло клиентите си за целта и естеството на всяка процедура за оценяване, лечение или обучение и ясно потвърждават, че изследваните клиенти, студенти, обучаващи се лица или участници имат свобода на избор за участието. Упражняването на натиск над когото и да било да участва или да продължава да получава услуги е неетично.
Принцип 5.а: В работата си психотерапевтите се стремят да осъзнават потребностите и потенциалната си позицията на авторитети спрямо клиенти, студенти, обучаващи се и подчинени. Те избягват да експлоатират доверието и зависимостта на тези лица. Психотерапевтите полагат всички усилия, за да избягват двойствените взаимоотношения (двусмислени връзки или отношения, в които човек участва с две роли едновременно), които биха могли да накърнят професионалната им преценка или да увеличат риска от експлоатация. Примерите за такива двойствени взаимоотношения включват, но не се ограничават, до професионално отношение към служители, студенти, супервизирани, близки приятели или роднини или включването им в изследвания. Сексуалната интимност с такива клиенти, студенти, обучаващи се и участници в изследвания е неетична.
Принцип 5.б: Когато психотерапевт се съгласи да предоставя услуги на клиент по искане на трета страна, той поема отговорността да изясни естеството на взаимоотношенията на всички участващи страни в така създалата се връзка.
Принцип 5.в: Когато поради исканията на дадена организация психотерапевтите трябва да нарушат някой от тези етични принципи, те изясняват естеството на конфликта между исканията и принципите. Информират всички страни за своите етични отговорности като психотерапевти и предприемат съответните действия.
Принцип 5.г: Психотерапевтите предварително договарят финансовите си взаимоотношения със своите клиенти, студенти, обучаващи се или участници в изследвания по ясен и разбираем начин, така че интересите им да бъдат най-добре защитени. Те не дават, нито получават възнаграждение за това, че пренасочват клиентите към други професионалисти. Част от професионалната дейност на психотерапевтите е посветена на това да работят за малко възнаграждение или безплатно, в обществена полза.
Принцип 5.д: Психотерапевтите прекратяват консултативни и/или психотерапевтични отношения, когато стане очевидно, че клиентът няма благоприятен резултат от тях, или когато той самият поиска това. Психотерапевтите предлагат на клиента да намери алтернативни източници на помощ.
VI. ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Общ принцип: В работата си психотерапевтите отчитат нуждите, професионалните компетентности, задължения и отговорностите на своите колеги в областта на психотерапията, психологията, медицината и други професии в областта на психичното здраве. Те зачитат правата и задълженията на институциите или организациите, с които са свързани тези колеги. Въздържат се от необективни съждения за колегите и тяхната работа, но могат да правят обоснована критика.
Психотерапевтите зачитат личната неприкосновеност на човека и се грижат за защита правото на клиента на самоопределение, в това число и отказ от по-нататъшно участие.
Принцип 6.а: Психотерапевтите разбират областите на компетентност на свързаните професии. Те пълноценно използват всички професионални, технически и административни ресурси, които са в най-добрия интерес на клиентите. Липсата на официални отношения с други специалисти не намалява отговорността на психотерапевтите да осигуряват за своите клиенти възможно най-добрата професионална услуга, нито отменя задължението им да проявявят далновидност, старание и такт, когато получават необходимата допълнителна или алтернативна помощ.
Принцип 6.б: Психотерапевтите познават и отчитат традициите и практиките на други професионални групи, с които работят, и си сътрудничат пълноценно с тях. Ако клиентът получава сходни услуги от друг специалист, психотерапевтът внимателно осмисля тези професионални отношения и подхожда с предпазливост и чувствителност към темите за работа в името на благополучието на клиента. Психотерапевтът обсъжда тези теми с клиента, за да сведе до минимум риска от объркване и конфликт, и се стреми, ако е възможно, да поддържа ясни и съгласувани взаимоотношения с другите специалисти.
Принцип 6.в: Психотерапевтите, които супервизират или обучават, или са работодатели на други специалисти или обучаващи се, поемат задължението да помагат за по-нататъшното професионално развитие на тези лица до достигане на компетентност, съответстваща на професионалните стандарти. Те осигуряват подходящи условия на работа, своевременни оценки, градивна консултация и възможности за придобиване на все повече опит. Психотерапевтът насочва обучаващия се към друг колега, ако интересите и начинът на приложение на знанията изискват знания и умения извън подготовката на обучаващия.
Принцип 6.г: В професионалните си отношения психотерапевтите не се възползват сексуално или по какъвто и да е друг начин от клиенти, супервизирани, студенти, служители или участници в изследвания. Психотерапевтите не оправдават и не извършват сексуално насилие или тормоз. Сексуалният тормоз се определя като умишлени или повтарящи се коментари, жестове или физически контакт от сексуален характер, които са нежелани от обекта, към който са насочени.
Принцип 6.д: В случай че някой психотерапевт има информация за етично нарушение от страна на негов колега и ако изглежда целесъобразно, той се опитва да разреши проблема неофициално, като привлече вниманието му към това поведение. Ако характерът на неправомерното поведение не е сериозен и/или изглежда се дължи на липса на чувствителност, знание или опит, често неофициалният начин да бъде разрешена ситуацията може да се окаже по-подходящ.
Такива неформални усилия за възстановяване на етичния характер на поведението на колегата се предприемат със зачитане на съществуващите права на поверителност. Ако изглежда, че нарушението не може да се коригира по неофициален начин или ако е от по-сериозен характер, психотерапевтите го свеждат до вниманието на съответната институция, асоциация или комисия за професионална етика и поведение съгласно утвърдените процедури. (виж VII. ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС)
Принцип 6.е: Признание за приноса към дадена публикация се дава на лицата, които са допринесли за нея, и пропорционално на участието им. Съавторството и професионалният характер на един проект, дело на няколко души, се потвърждава чрез публикуване на последователно изброените имена на авторите, като на първо място се поставя това на колегата с най-значим принос. Признание за по-малък принос от професионално естество и значимо техническо или друг вид съдействие може да бъде отдадено в бележките под линия или в увода. За непубликувани, както и за публикувани материали, които пряко са повлияли на изследването или на писмения труд, се прави признание чрез конкретни цитати. Психотерапевтите, които съставят и редактират предназначени за публикуване материали на други лица, осъществяват това от името на авторския колектив и ако е целесъобразно, посочват имената си в ролите на основен съставител или редактор. Всички сътрудници следва да бъдат надлежно поименно упоменати.
Принцип 6.ж: За да проведат изследвания в институции или организации, психотерапевтите си осигуряват съответното разрешение. Те имат съзнанието за отговорност към бъдещите изследователи и като потвърждават приноса на институциите, им предоставят адекватната информация за проведеното изследване.
Принцип 6.з: Ако условията за ангажирането на психотерапевта в психотерапевтичен процес водят до невъзможност за спазване на интересите на клиента, това се обяснява на всички заинтересувани страни. Психотерапевтите осведомяват клиентите или техните представители за планираните дейности по най-разбираем начин, за да могат сами да решат желаят ли да вземат участие в тях или не. Отношението към клиентите трябва да поощрява тяхната автономност и самоопределение, като се избягват стилове на поведение, създаващи зависимост.
Психотерапевтите осъзнават всички взаимоотношения, които могат да увредят професионалната преценка и да повишат риска от експлоатиране на терапевтичната ситуация. Те не експлоатират клиентите си финансово, психически или по какъвто и да било друг начин.
VII. ПУБЛИЧНИ ИЗЯВЛЕНИЯ
Общ принцип: Публичните изявления, обявите за предоставяне на услуги, рекламите и дейностите за популяризиране на психотерапевтите имат за цел да помагат на членовете на обществото да вземат информирани решения и да правят своите избори. Психотерапевтите представят точно и обективно професионалните си квалификации, връзки и функции, както и тези на институциите или организациите, с които те или изявленията им могат да бъдат асоциирани. За основа на публични изявления, в които са предоставени психотерапевтична информация или професионални становища или информация за наличието на техники, продукти, публикации и услуги, психотерапевтите използват общоприемливи факти и техники, но безспорно признават ограниченията и липсата на доказателствена стойност на такива свидетелства. Когато правят изказвания като специалисти, психотерапевтите се стремят към обективност и точност. Избягват се публични изказвания, изглеждащи като самореклама.
Принцип 7.а: Когато обявяват или рекламират професионални услуги, психотерапевтите може да включват следната информация, за да опишат доставчика и предоставяните услуги: име, най-висока академична степен или сертификат за обучение от акредитирана институция, дата, тип, издадено удостоверение за психотерапевтична квалификация (или ЕСП), членство в психотерапевтични организации и значими от професионална гледна точка или свързани органи, адрес, телефонен номер, работно време, кратко описание на типа предоставяни психологически услуги, представена по подходящ начин информация за таксите, ползване на чужди езици, застрахователна политика или финансиране от трета страна, както и друга кратка и относима информация. Допълнителна подходяща или важна за потребителя информация може да бъде включена, в случай че позволяват останалите принципи на настоящия Етичен кодекс.
Принцип 7.б: Когато оповестяват или рекламират възможността за ползване на психотерапевтични услуги или публикации, психотерапевтите представят връзката си с която и да е организация така, за да стане напълно ясно, че въпросната организация не сертифицира и не предлага спонсориране. По-конкретно например психотерапевтите не заявяват своя европейски, национален, институционален или съсловен статут по начин, който би намекнал за специализирана професионална компетентност или квалификации (по подвеждащ начин).
Публичните изявления включват, но не се свеждат само до следните форми на комуникация: периодични издания, книги, списъци, директории, телевизия, радио, филми, интернет, сайтове, мейлинг листи, блогове, подкасти, видео канали и др. Те не трябва да съдържат:
1) невярна, измамна, подвеждаща, заблуждаваща или несправедлива информация;
2) погрешно тълкуване на факт или изявление, което е потенциално подвеждащо или заблуждаващо, тъй като в този контекст съответните факти са само частично оповестени;
3) препоръка от пациент за качеството на услугите или продуктите на психотерапевта;
4) съобщение, което има за цел или е вероятно да създаде погрешни или неоснователни очаквания за благоприятни резултати;
5) съобщение, което предполага необичайни или единствени по рода си способности;
6) съобщение, което има за цел или е вероятно да се свърже със страхове, тревоги или емоции на клиента от потенциални последици, ако не се възползва от предлаганите услуги;
7) съобщение, че е добре да се използват предлаганите услуги;
8) съобщение, в което се отправя директна подкана към индивидуални клиенти да се възползват от предлаганите услуги.
7.в: Психотерапевтите не се отплащат, като предлагат предмети с висока стойност на представители на пресата, радиото, телевизията или други средства за комуникация с цел подсигуряване или като възнаграждение за осигуряване на публичност в информационно излъчване. Фактът, че една реклама е платена, трябва да бъде отбелязван, освен ако това не е очевидно от контекста. Ако рекламата трябва да достигне публиката по радио или телевизия, тя се записва предварително, а психотерапевтът одобрява съдържанието на записа. Психотерапевтът запазва копия от рекламите и записи на излъченото.
Принцип 7.г: Обявите или рекламите за „групи за личностно израстване“, сесии на групи по интереси, курсове и конференции или за кратки курсове по конкретна тема, обучения и организации дават ясна представа за целта и конкретното описание на предлаганата практика или обучение. Образованието, обучението и опитът на членовете на екипа се оповестяват конкретно и ясно преди стартиране на групата, курса за обучение или услугите. Таксите и всички договорни условия се изясняват предварително.
Принцип 7.д: Психотерапевтите, които се занимават с разработването или популяризирането на психотерапевтични техники, книги или други продукти, предназначени за продажба, полагат необходимите усилия, за да гарантират, че обявите и рекламите се представят по професионален, научно приемлив, етичен и информативен начин.
Принцип 7.е: Психотерапевтите не участват за лична изгода в обяви или реклами с търговска цел, които препоръчват на хората да купуват или използват патентовани продукти или услуги, или такива с един доставчик, когато участието на психотерапевтите е единствено въз основа на тяхната професионална роля.
Принцип 7.ж: Психотерапевтите представят теорията и практиката на психотерапията и предлагат своите услуги, продукти и публикации честно и точно, като избягват погрешно тълкуване чрез стремеж към сензации, преувеличаване или повърхностно отношение. Те се ръководят от първостепенното задължение да подпомагат хората да достигат до информирани решения, мнения и избори.
Принцип 7.з: Като обучаващи психотерапевтите гарантират, че твърденията в каталози или описания на курсове са точни и неподвеждащи, особено от гледна точка на преподавания материал, критериите за оценяване на напредъка и характера на провеждания курс.
Обявите, брошурите или рекламите, в които се описват работилници, семинари или други образователни програми, точно упоменават аудиторията, за която е предназначена програмата, както и изискванията за прием, образователните цели и естеството на предлаганата за усвояване материя. Освен това в тези обяви точно са посочени образованието, обучението и опитът на психотерапевтите, които представят програмите, както и всички съответни такси.
Принцип 7.и: Когато за участие в изследвания участниците се набират чрез публични обяви или реклами и като стимул за това се предлагат психотерапевтични консултации или други професионални услуги, в обявата предварително трябва да бъдат изяснени естеството на услугите, цените и другите задължения, които следва да бъдат приети от участниците.
Принцип 7.й: Психотерапевтът приема, че има задължението да коригира лицата, които представят неговите професионални квалификации или го свързват с продукти или услуги по начин, който е несъвместим с настоящите принципи.
Принцип 7.к: Индивидуални диагностични и терапевтични услуги се предоставят само в контекста на професионални психотерапевтични взаимоотношения. Когато се дават лични съвети чрез публични лекции или демонстрации, статии в печатни издания, радио- или телевизионни програми, чрез интернет или други електронни медии, психотерапевтът използва най-новите данни по темата и изразява възможно най-високата си професионална преценка.
Принцип 7.л: Продуктите, които се описват или представят посредством публични лекции или демонстрации, статии в печатни издания, радио- или телевизионни програми, чрез интернет или други електронни медии, отговарят на същите възприети стандарти, каквито съществуват за продуктите, използвани в контекста на професионалните взаимоотношения.
Принцип 7.м: Психотерапевтите не забраняват и не пречат на публикации с критика за тяхната работа.
VIII. ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКИ, МЕТОДИ, ИНТЕРВЕНЦИИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ (обновен и допълнен)
Общ принцип: В разработването, публикуването и използването на техники за психотерапевтична или психологическа оценка психотерапевтите полагат необходимите усилия, за да спомагат за благополучието и най-добрия интерес на клиента. Те не допускат да се злоупотребява с резултатите от оценката. Психотерапевтите се стремят да формулират своите послания, изводи, заключения и др. по такъв начин, че те да не могат да бъдат превратно разбрани или използвани. Психотерапевтите уважават правото на клиента да научава резултатите, интерпретациите и основанията за направените заключения и препоръки. Те полагат необходимите усилия, за да гарантират сигурността на тестовете и другите техники за оценяване в рамките на относимите правни норми. Стремят се да гарантират правилното използване на техниките за оценяване от други лица. Психотерапевтите самостоятелно избират методите си на работа.
Принцип 8.а: Когато използват техники за оценяване и освен ако предварително не е изрично договорено друго, психотерапевтите зачитат правото на клиентите да получават подробно обяснение за естеството на техниките на език, който клиентите разбират. Когато се налага други лица да предоставят обясненията за същността и целта на техниките за оценка, психотерапевтите изработват процедури, които да гарантират точността на тези обяснения.
Принцип 8.б: Психотерапевтите, които отговарят за разработването и стандартизацията на психологическите тестове и други техники за оценяване, използват установени научни процедури и спазват съответните национални, институционални или организационни стандарти, както и стандартите на ЕАП.
Принцип 8.в: При докладване на резултатите от оценката психотерапевтите отбелязват всички налични резерви, които съществуват във връзка с валидността или надеждността поради обстоятелства, свързани с процеса на провеждането на оценката или с неприложимостта на нормите към тестваното лице. Психотерапевтите се стремят да гарантират, че други лица не злоупотребяват с резултатите от оценките и тяхното тълкуване.
Принцип 8.г: Психотерапевтите осъзнават, че резултатите от оценката не дават пълна картина за оценяваното лице и с времето може да загубят валидността си. Психотерапевтите полагат съответните усилия, за да избегнат и предотвратят злоупотреба с остарели инструменти за измерване или с непълни резултати.
Принцип 8.д: Психотерапевтите, които предлагат услуги за оценяване и интерпретиране, са в състояние да предоставят съответни доказателства за валидността на програмите и процедурите, използвани за интерпретациите. Публичното предлагане на услуга за интерпретиране на изследвания се третира като консултация, предоставяна от един професионалист на друг. Психотерапевтите полагат съответните грижи, за да се избягва злоупотреба с доклади от каквито и да е процеси на оценяване.
Принцип 8.е: В рамките на работа с обучаеми, ментори/наставници и терапевти, практикуващи под супервизия, психотерапевтите не подкрепят и не насърчават използването на техники за психотерапевтична или психологическа оценка от онези от тях, които са с неподходяща подготовка или несъответна за целта квалификация.
Принцип 8.ж: Психотерапевтите се грижат за това психотерапевтичните методи да не се описват в публичното пространство и в медии по такъв начин, че да се намали тяхната полезност.
IX. ИЗСЛЕДВАНИЯ (нов)
Общ принцип: Отговорността за провеждане на едно изследване се основава на желанието и преценката на психотерапевта за това дали и по какъв най-подходящ начин да допринесе за развитието и обогатяването на науката за човека и за неговото благополучие. След като вземе решение за провеждане на изследване, психотерапевтът обмисля алтернативните насоки, в които могат да се вложат енергията и ресурсите за изследването. Въз основа на тази преценка психотерапевтът провежда изследването, като зачита и се грижи за достойнството и благополучието на участниците. Той спазва правилата и професионалните стандарти, от които се ръководи всяко изследване на хора.
Принцип 9.а: При планиране на изследването психотерапевтът, който го провежда (изследователят), има отговорността внимателно да оцени доколко то е приемливо и от етична гледна точка. Когато претеглянето на научните и човешките ценности предполага необходимостта да се направи компромис с който и да е принцип, изследователят има също толкова сериозното задължение да поиска съвет по етичните въпроси и да се придържа към строги предпазни мерки, гарантиращи правата на хората, които участват в него.
Принцип 9.б: За изследователя е от първостепенно значение да следва етичните принципи и да преценява дали участникът в планираното изследване ще бъде определен като „субект в риск“ или „субект в минимален риск“ според признатите стандарти.
Принцип 9.в: Без изключение изследователят носи отговорността да бъде гарантирана етичната практика по време на изследването. Освен това той носи отговорността всеки член от екипа (сътрудници, асистенти, студенти и служители) да проявява етично отношение към участниците в изследването.
Принцип 9.г: Освен при изследвания с минимален риск изследователят сключва ясно и справедливо споразумение с участниците в изследването преди тяхното участие. В него се изясняват задълженията и отговорностите на всяка от страните. Изследователят има задължението да спазва всички обещания и ангажименти от това споразумение. Изследователят уведомява участниците за всички аспекти на изследването, които в рамките на разумното може да се очаква да повлияят на желанието за участие, както и на всички подробности, към които участниците може да проявят интерес. Ако преди получаване на информирано съгласие той не е разкрил пълната информация, е необходимо да осигури допълнителни мерки за защита на благополучието и достойнството на участниците в изследването. За изследванията, които включват деца или участници с увреждания, които биха ограничили разбирането и/или комуникацията, са нужни специални защитни процедури.
Принцип 9.д: Възможно е методологичните изисквания на някое изследване да създават впечатлението, че е необходимо в него да се използват елементи на прикриване или заблуда. Преди провеждане на такова изследване изследователят има специалната отговорност: 1) да определи дали използването на такива техники е обосновано от потенциалната научна, образователна или имплицитна стойност на изследването; 2) да определи дали са налични алтернативни процедури, при които не се използват укриване или заблуда; и 3) да гарантира, че на участниците ще бъде предоставено достатъчно обяснение възможно най-скоро. Съществува презумпция за неизползване на такива техники.
Принцип 9.е: Изследователят зачита свободата на лицата да откажат да участват или да се оттеглят от изследването по всяко време. Задължението да защитават тази свобода налага внимателна преценка и обмисляне, когато изследователят заема авторитетна позиция или може да повлияе на участника. Такива авторитетни позиции включват, но не са ограничени до ситуации, в които участието се изисква като част от трудови правоотношения или в които участникът е студент, клиент или служител на изследователя. Правата на лицето вземат превес над нуждите на изследователя да завърши изследването.
Принцип 9.ж: Изследователят предпазва участника от физически и психически дискомфорт, вреда и опасност, които може да възникнат в резултат на процедурите на изследването. Ако има риск от подобни последици, изследователят уведомява участника за него. Не се използват процедури на изследване, които е вероятно да нанесат тежка или трайна вреда на участника, освен ако в противен случай участникът би понесъл още по-голяма вреда, или освен ако изследването носи значителни потенциални ползи и от всеки участник е получено пълно информирано и доброволно съгласие. Участникът следва да е информиран за възможностите да се свърже с изследователя в рамките на разумен период след участието си, в случай че възникнат стрес, потенциална вреда, тревожност или други проблеми. Полученото съгласие на участника не ограничава законовите му права и не намалява законовите отговорности на изследователя.
Принцип 9.з: След като данните са събрани, изследователят предоставя на участника информация за естеството на изследването и се стреми да отговори на евентуално възникналите междувременно погрешни впечатления и тълкувания. Когато забавянето или запазването в тайна на такава информация е обосновано от гледна точка на научни или човешки ценности, изследователят поема специална отговорност да наблюдава процеса и да се стреми да гарантира, че за участника няма увреждащи последици.
Принцип 9.и: В случай че някои процедури на изследването доведат до нежелани последици за отделен участник, изследователят носи отговорността да ги разпознава, отстранява или коригира, включително дългосрочните ефекти.
Принцип 9.й: Получената в хода на изследването информация за участника е поверителна, освен ако предварително не е договорено друго. В случай че съществува възможност други лица да получат достъп до такава информация, това се съобщава на участника предварително като част от процедурата за защита на неговата анонимност и получаване на информираното му съгласие.
ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯТА НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС
- Нарушенията на ЕК (Етичния кодекс) се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на други закони на Република България.
- Сведения за нарушенията на етичните норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги или стажанти – обучаващи се колеги.
2.1. Ако член на БАП получи информация за нарушение на етичните норми от свой колега (член на асоциацията), той е задължен да се опита да реши проблема помежду им, като разговаря със засегнатата страна и със своя колега.
2.2. Ако това се окаже невъзможно или нарушението е толкова голямо, че получилият информация колега сметне, че то превишава неговата компетентност, то той се обръща по установения ред към Комисията по етика.
- Заявленията за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на ЕК. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.
3.1. Анонимни или устно направени заявления не се разглеждат.
3.2. Независимо до кой от органите на ръководство на БАП са адресирани, заявленията задължително се препращат на председателя на Комисията по етика (КЕ).
- Заявленията се разглеждат от КЕ, която е упълномощена да взема окончателните решения.
4.1. Председателят на КЕ е длъжен да свика нейните членове в десетдневен срок от получаване на заявлението.
4.2. КЕ определя докладчик по заявлението, който е длъжен да изслуша страните, да събере необходимите сведения и да ги предостави на комисията.
4.3. Докладчикът представя в писмен вид своето заключение на КЕ.
- КЕ от своя страна приема заключението на докладчика и, ако е нужно, отново изслушва страните, проверява всички документи и прави съответните експертизи предвидени от стандартите на Асоциацията.
5.1. Ако комисията не е удовлетворена от разследването, тя може да определи нова експертиза и нов докладчик.
5.2. В срок от един месец след постъпване на оплакването КЕ съобщава своето заключение.
5.3. Членовете на БАП представят на КЕ всички налични сведения и документи във връзка с нейни разследвания.
- КЕ взима своите решения по представените заявления с обикновено мнозинство.
6.1. Заключенията на КЕ се представят в писмен вид на Управителния съвет на БАП, като копия от него се изпращат на засегнатите страни.
6.2. Заключенията на КЕ могат само да потвърдят или отхвърлят точките от заявлението за нарушение на ЕК. Тя не определя и не налага санкции, но може да препоръча за члена на Асоциацията, нарушил ЕК, някаква форма на супервизия, тренинг или обучение.
6.3. Решения, свързани с членството в Асоциацията на провинил се неин член, може да взема само общото събрание съгласно устава.
6.4. Решенията и експертизите на КЕ са окончателни и са валидни за срок от шест месеца.
- Всички разследвания и заключения на КЕ са конфиденциални и не подлежат на разгласяване без съгласието на засегнатите страни.
[1] Навсякъде по-нататък в текста „хората, потърсили услугите на психотерапевт“ се наричат клиенти, като се има предвид клиенти/пациенти, съобразно различните психотерапевтични модалности.
превод на Етичния кодекс на ЕАП: Диана Попова
редакция и адаптация на текста на ЕАП: 10.02.2021 г. Весела Вътева, Марина Ангелова
редакция и осъвременяване на текста на Етичния кодекс на БАП: 25.04.2021 г Румен Георгиев, Марина Ангелова, Етична комисия на БАП.