Манастирът „Св. Никола“ е разположен в малка долина в югозападния край на Арбанаси. Основаването му е свързано със строителството на Асеневци. Опожарявани ограбван през 1393, 1717, 1729г. в 1744г. запустял при чумна епидемия. Почти всички монаси измрели. Първото му възстановяване става в 1680г. църквата и някои жилищни сгради били изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в сражение край Сушица /дн. Карлово/. Манастирът е опожарен през 1798г., а след две години възстановен от местното население. Църквата се използвала като енорийски храм. В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис „Св. Илия“ от север, който е издигнат и осветен на 15 Април 1716г. При ремонт, непосредствено след Освобождението, стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били за личени и по стените на наоса изписани нови. Много от иконите са подарени от руски воини.
Арбанашки манастир „Св. Николай“
